Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Ще разкъсате кораба ми на парчета! — извика капитан Анастейзия. — Убивате го!

— Кои са те? — попита Сен.

— Народът на Какс — отговори капитанът. — Има само един вариант…

— Господарите на Слънцето знаят за Инфундибулума — обади се Макхинлит.

Евърнес отново се помести и издаде стенание, щом Генкралиците направиха опит да ускорят още по-бързо трудноподвижното му туловище.

— Еверет! — възкликна Сен. — Така са разбрали. Казал им е Еверет. Еверет е жив.

— И Шарки — допълни Макхинлит.

Капитан Анастейзия взе монокуляра от Сен и нагласи фокуса от Господарите на Слънцето към корабите сепии и обратно.

— Мис Сикссмит, познаваш Еверет по-добре от всеки от нас. — Сен винаги ставаше подозрителна, когато капитан Анастейзия се обръща към нея с корабното ѝ име. Служебни задачи. — Помниш, че му наредих да скрие Инфундибулума… къде може да го е оставил?

— Лесна работа! Такъв е наф, когато трябва да крие разни неща. Искам да кажа, ами знам къде са всичките му скривалища.

— Тогава ми донеси Инфундибулума. Аз ще взема скоковия пистолет. Мистър Макхинлит!

— Да, мадам! — Макхинлит също умееше да разпознава заповедната интонация в думите ѝ.

— Подгответе спасителната капсула.

— Капитане, при цялото ми уважение и така нататък, но не ми се нрави онова, за което намеквате — произнесе той.

— Само след няколко минути можем да се озовем по средата на сражение между Господарите на Слънцето и Генкралиците, в сравнение с което кавгата ни със семейство Бромли ще прилича на неделен училищен пикник. Боя се, че Генкралиците по-скоро ще унищожат Инфундибулума, отколкото да позволят да се озове в ръцете на Господарите на Слънцето.

Устата на Сен се отвори от изненада, очите ѝ придобиха отдалечен вид, дъхът ѝ секна от ужас.

— Не биха постъпили така! — каза тя.

— Полони, хората постъпват така през цялото време — увери я Макхинлит. Челюстите му бяха здраво сключени, а лицето му изглеждаше мрачно.

— А тези дори не са хора, но да, ще го направят — каза капитан Анастейзия. — Аз командвам Евърнес и обичам този кораб с цялото си сърце, възлагам на него всички свои надежди и му уповавам живота си, но имам отговорност преди всичко към екипажа му. Подгответе се за напускане на кораба.

— Не! — извика Сен. — Не! Не можеш! Корабът…

— Корабът, който командвам аз. Получи своите заповеди, мис Сикссмит. Мистър Макхинлит?

— Да, мадам.

— Изпълнявайте бързо, действайте незабавно.

Небесните кралици на Джиджу бяха големи, бързи, мощни и полетът на борда им беше невероятно изживяване. От момента, когато флагманският кораб бе извел флотилията от доковете ѝ в световната дупка, Еверет не се откъсваше от наблюдателната палуба. Подобно на кралската яхта, небесните кралици от военновъздушния флот на Небесната господарка също бяха катамарани — двойки корпуси, съединени в задната част, — но военните съдове бяха съоръжени и с трети корпус под главните хоризонтални мачти под ъгъл, който напомняше за разтворените нокти на ловуващ хищник, готов да нанесе удар. Еверет беше убеден, че в това е и цялата идея. Намекът се съдържаше и в името на кораба: Смърт Връхлита от Лазурното Небе . Наблюдателната палуба се намираше в ниската част на корпуса по левия борд на катамарана; Еверет беше обкръжен от стъкло, дори под краката му. Под третия корпус червеният покров на Горските ясли се движеше със скорост, от която му се завиваше свят, ако се взираше в него твърде продължително. Пилотите на Господарите на Слънцето обичаха да летят ниско и много, много бързо.

— Има ли нещо в твоя свят, мистър Синг, което да се сравни с това? — беше попитала капитан Анастейзия, докато Евърнес пресичаше Димния пръстен, за да отговори на отправеното му предизвикателство крис, дуела на честта, от страна на флагмана на семейство Бромли, Артър П .

— Не — отговори Еверет.

Тогава беше казал истината. Това тук обаче я надвишаваше в пъти. На Евърнес бе усетил почудата от усещането да си по-лек от въздуха, да се носиш мълчаливо и невидимо над зимния свят. На борда на Смърт Връхлита , заради кристално ясните стъкла под, пред и наоколо му, имаше чувството, че лети. Че лети бързо и напълно свободно. Ако имах право на тайна суперсила, щеше да е тази , помисли си Еверет. Ако човек може да лети, за какво му е друго?

Шарки не беше толкова впечатлен.

— Кой инсталира стъкла на военен кораб? — беше подметнал язвително, преди да се свие на една кушетка със странна форма и да заспи.