Йен Макдональд - Беглец по равнините

Колата беше черна. Черна черупка, черни колела, черна броня, черни прозорци. Дъждът стоеше по лъскавата ѝ кожа като капки черно масло. Черна кола в черна вечер. Еверет Синг закопча ципа на якето си до брадичката, вдигна качулката, за да се предпази от студа, и загледа как черната кола пълзи зад баща му, който в този момент въртеше педалите на колелото нагоре по „Мол“. Вечерта беше от лошите за каране на велосипед. Клоните на дърветата се люлееха и удряха едни в други. За велосипедиста вятърът е враг. Нерелигиозната празнична украса на Института за съвременно изкуство плющеше и тракаше. Еверет беше забелязал, че всяка година, когато Съветът на Стоук Нюингтън слагаше своите зимнофестивални фенери, идваше буря и ги издухваше. Беше направил предложението да ги окачват седмица по-късно. Дори не бяха отговорили на имейла му. И тази година бурята бе задухала както през всяка друга и сега декорациите се търкаляха по целия булевард. Еверет Синг забелязваше такива неща: модели, поведение, взаимовръзки и съвпадения.

Точно по този начин Еверет забеляза и колата. Не беше завила, за да подмине агресивно Теджендра на велосипеда му. Поддържаше бавен, равен ход след него. Лондонските коли не постъпваха така, не и с велосипедистите и никога в студена, мокра понеделник вечер по дъждовния „Мол“, десет дни преди Коледа. Баща му едва ли я забелязваше. Веднъж щом Теджендра яхнеше своя байк, преставаше да забелязва каквото и да е. Бащата на Еверет се беше захванал с колоездене, след като се бяха разделили с майка му. Твърдеше, че било по-бързо, че намалявал въглеродните емисии и че така поддържал форма. Еверет съобщи за думите на баща си в РазведениТатковци.com . Уебсайтът беше създаден с най-чисти намерения като място, където „децата да могат да осъществят контакт и да споделят болката от раздялата на родителите си“. Децата бяха пристигнали и бързо го бяха превърнали във форум за обмяна на неловки истории за татковци. Общото мнение на форума беше, че купуването на планински велосипед с двойно окачване за четири хиляди лири, когато най-стръмното нещо, през което ти се налага да караш, са гърбици за ограничение на скоростта, е типично за бащите след развод. НеПодхлъзнат се чудеше защо бащата на Еверет не си е купил порше като всички останали. Защото баща ми не е като всички останали , беше коментирал в отговор Еверет.

Другите бащи кръщаваха синовете си на футболисти, роднини или телевизионни звезди. Теджендра беше кръстил своя на мъртъв учен. Другите бащи водеха синовете си в „Пица Експрес“ след мача. Теджендра организираше „кулинарни вечери“ в новия си апартамент. След всеки домакински мач на „Тотнъм“ приготвяха угощение от различна точка на света. Теджендра обичаше да готви тайландска кухня. Еверет го биваше в мексиканската. Други бащи освен това водеха синовете си на „Лазерно предизвикателство“ или картинг, или на уроци по сърф. Теджендра водеше Еверет в Института по съвременно изкуство на лекции по въпросите на нанотехнологията и фрикономиката, и за това какво би се случило, когато петролът свърши. Еверет Синг нямаше нищо против. Разнообразието никога не отегчава.

Ето го и Теджендра, набираше се нагоре по „Мол“ с наведена глава срещу вятъра и дъжда, в пълна флуоресценция, мигачи, отразители, напъхан в трико от ликра, а голямата черна немска кола караше след него. Татковците от Пенджаб не трябваше да се обличат в ликра, помисли си Еверет. Той вдигна ръка за поздрав. Светещите стикове, които беше вплел в маншета си, оставиха ярки криви във въздуха. Теджендра вдигна очи, помаха и се заклати. Беше непохватен велосипедист. Едва ли не караше назад срещу виещия вятър по Конститюшън Хил. Защо черната кола не го изпреварваше? Едва ли се движеше с повече от десет километра в час. В този момент обаче потегли по-бързо. После отби с дълбок рев и спря, отрязвайки пътя на колоездача, който изви, натисна спирачките и едва не падна.