Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Но ако не сглобява атомни бомби, ако е просто квантов физик, тогава не е заплаха? Не е толкова важен.

— Еверет! — изсъска Лора.

Но Еверет беше ядосан и изморен от това, че не го приемаха сериозно. Без значение дали ставаше дума за участъка в Белгрейвия или за компютърния отдел на общинската академия „Борн Грийн“, винаги, винаги беше все едно и също. Да се подиграем на зубрача. Не се беше молил на никого да се стига дотук. Просто бе отишъл на лекция заедно с баща си. Еверет знаеше достатъчно за света, че да не очаква да има справедливост за всички, но поне от време на време светът можеше да му дава почивка.

— Знаете ли за какво е Теорията на многото светове? — попита той и се наведе през масата. Предишните посетители бяха драскали звезди, спирали, кубове и имената на футболни отбори по излющената ѝ пластмасова повърхност. — Всеки път когато се случи най-малкото, микроскопично нещо, вселената се разклонява. Съществува вселена там, където се е случило, и вселена тук, където не е. Всяка секунда, всяка милисекунда, всеки ден се появяват нови вселени, разклонени от ето тази. За всяко възможно събитие от историята съществува вселена, някъде там, точно до следващата. — Еверет вдигна пръст и прокара линия във въздуха. — Милиард вселени, създадени току-що. И това не е нещо, което някой просто си е измислил, а стройна физична теория. Същото, каквото означава и физиката като наука; реално, материално, действително. Звучи ли ви маловажно? На мен ми звучи като най-голямата новина в историята.

— Много интересно, Еверет. — На чашата за чай на Лиа-Лиан-Лиона имаше размазана щампа на дебеличка шарена котка, легнала по гръб, с лапички във въздуха. АЗ МОГА ИМА ЧАИ, казваше дебеличката котка.

— Еверет, не им губи времето. Не ги интересува — намеси се Лора. — Няма нищо общо.

— Е, имали са причина да го похитят — рече Еверет.

— Тъкмо това се опитваме да установим — каза Лиа-Лиан-Лиона. — Някой друг видя ли колата и тримата мъже?

Някой изключи електричеството в Еверет. Жената от полицията беше отпушила клапана на гнева му и цялата пара от него бе изпусната.

— Не — прошепна той.

— Не те чух, Еверет?

— Казах не.

Трябваше да разпита служителите на ИСИ, пристигащите за беседата, хората, извели кучетата си на разходка, тичащите за здраве маниаци. Видяхте ли, а, видяхте ли? Но не се замисляш за такива неща, когато в един момент баща ти е на колело, а в следващия са го вдигнали и хвърлили на задната седалка на голямо черно ауди.

— В телефона имам снимки — каза той. — Ето, ще ви ги покажа.

Няколко замахвания с пръст по екрана, и ги извика. Пип-тук, пип-там, и започнаха да изскачат една по една. Луди ъгли, размазани стопове. Освен ако човек не знаеше какво гледа, едва ли би разпознал в тях моментални снимки на похищение. Полицаите не изглеждаха впечатлени. Еверет спря на един ясен, фокусиран кадър, на който вътрешността на черната кола бе осветена за миг от насрещни фарове.

— Виждате ли това петънце жълто в средата на задния прозорец? Това е баща ми. — Еверет помести с пръст снимката до регистрационния номер на колата. После раздалечи пръсти, за да увеличи мястото. Тези малки камери на смартфоните имаха ужасна разделителна способност, но при най-високото увеличение все пак оставаше достатъчно детайл, че да бъдат прочетени буквите и цифрите. — Ето нещо, което можете да проверите.

— Можем да го пуснем за дигитална обработка — съгласи се детектив-сержант Милиган.

— Ще се наложи да задържим телефона ти — обади се Лиа-Лиан-Лиона. — Само за ден-два.

— Не искам да ви го давам.

— Еверет, позволи им да го вземат — каза Лора. — Просто им го дай и можем да си тръгваме. Един Господ знае какви ги е наприказвал Аджит досега на Виктъри-Роуз. — А на Лиа-Лиан-Лиона обясни като възрастен на възрастен: — Откровено казано, прекарва твърде много време из онези сайтове за конспиративни теории. Трябва да направите нещо по въпроса. Забранете ги.

— Ще ви дам картата с паметта — предложи Еверет. Той натисна с нокът миниатюрния чип в слота за външната памет, за да го накара да изскочи. — Снимките са на нея. — Еверет остави картата в средата на масата. Никой не посегна да я вземе. — Вярвате ми, нали?

— Аз ще се погрижа, Еверет — обеща Мустака Милиган. Той пусна чипа в една найлонова торбичка за веществени доказателства, която запечата.

— Има и няколко неща, които бихме искали да ви помолим да направите — каза Лиа-Лиан-Лиона. — Предпазни мерки. За всеки случай. Ако наистина искате да ни помогнете, не разгласявайте случилото се. Не разказвайте на никого. И никакви туитове или постове във Фейсбук. Ако някой се свърже с вас, независимо дали мистър Синг…