Йен Макдональд - Беглец по равнините

Еверет почувства неудобство, срам, страх. Не биваше да вижда точно това. Сякаш стените на безопасния му, предсказуем свят се бяха превърнали в стъкло и през тях успяваше да зърне огромни, чудовищни, заплашителни форми.

— Съжалявам, Еверет — каза майка му. — Еверет, аз и татко ти… Той си взе… няма да се върне… Ами… смятаме, че може би ще е по-добре, ако се разделим за известно време. Не зная колко. Може би за доста дълго. Може би… за постоянно.

Ето как Еверет Синг бе открил, че семейният живот, какъвто го познаваше, е приключил — по чорапи на студеното бетонно стъпало, навлякъл сакото на училищната си униформа върху вратарския екип. С бутонки в ръка. Майка му — с подгизнал парцал в ръка. Girls Aloud — от усиленото докрай радио. Беше приключило много преди това, осъзна тогава той. Беше приключвало дълго. Родителите му от години го бяха лъгали.

Виждаше Гнева отпреди девет месеца, две седмици и три дни. След като се надяваше никога отново да не го види, за пореден път беше до него, в колата. Баба Синг беше научила Виктъри-Роуз на една пенджабска песен, която момиченцето пееше високо и фалшиво, докато Лора я закопчаваше на задната седалка. Лора пусна Песничката на Бийбълите.

— Ще пеем ли нашата песничка, Вий-Ар? — обърна се тя към Виктъри-Роуз. — Нашата любима песничка? А? А? — Така че двете пяха, високо и фалшиво, по целия път през Саут Тотнъм и Стамфорд Хил.

Не аз заслужавам наказание , помисли си Еверет. Никой не заслужава наказание. Но ако ти трябва някой, който да заземи гнева ти като гръмоотвод, съм тук. Еверет вече разбираше каква е работата с шутаранга. Ако майка му можеше да пее със свои думи, в нейна интерпретация, тя имаше контрол, дори само върху една популярна песен.

Той отново прехвърли наум подробностите от показанията си в полицията:

— „На 15 декември, приблизително в 17:45 ч., чаках пред Института за съвременно изкуство на булевард «Мол» — беше прочел Мустака Милиган от формуляра. — Чаках баща си доктор Теджендра Синг за срещата, която си бяхме уговорили в шест часа, за да слушаме заедно публична лекция за тенденциите в областта на нанотехнологиите. Видях баща ми да приближава на велосипеда си по «Мол» откъм булевард «Хорс Гардс». Идваше от своя офис в Импириъл Колидж и беше ясно, отличително и уместно облечен. Забелязах, че го следи черна кола с тъмни стъкла, немско производство, вероятно марка «Ауди». Забелязах, че колата се движи необичайно бавно и че баща ми, изглежда, не я е видял. На около сто метра от мен колата рязко даде газ, задмина баща ми и спря пред него, принуждавайки го да завие и натисне спирачките. От превозното средство излязоха трима мъже…“

— От колата — беше казал Еверет.

— „От превозното средство излязоха трима мъже — продължи Мустака Милиган. — Двама от мъжете уловиха баща ми и го принудиха да се качи на задната седалка. Третият сложи велосипеда в багажника. Чак тогава колата продължи по «Мол» в посока Конститюшън Хил. Направих поредица фотографии с мобилния си телефон, но не извиках, нито направих опит да предупредя някой от минувачите.“

— Вярно ли е всичко дотук? — попита Лиа-Лиан-Лиона.

— Предполагам. — Звучеше съмнително и пълно с дупки. Нямаше нито свидетели, нито някой можеше да го потвърди. Само думите на Еверет и една размазана снимка от мобилен телефон, която, ако човек се вгледаше в нея хладнокръвно и достатъчно продължително, можеше да е изображение на каквото и да е.

— Вярно ли е всичко дотук, Еверет?

— Да.

— Подпиши тук. Натискай силно, трябва да се отпечата и на другите две копия.

В стаята си, в личното си пространство, далеч от шума, Еверет отвори Доктор Квантум. Теджендра му беше подарил таблета за рождения ден. Беше добър подарък, най-добрият. С прекалено голяма компютърна мощ за възрастта му — по онова време все още беше дете. Лора незабавно му бе забранила да го носи със себе си на училище, дори за да се похвали. Веднъж поне Еверет сподели мнението ѝ. Имаше здрав разум и беше бърз — по-бърз, отколкото някой би си помислил, че един Всеизвестен Зубрач може да бъде; тъкмо това му бе осигурило мястото на вратар в Червения отбор.

В пощата му. Отвори писмото с относно: отвличане мол . Странично движение с пръста тук, почукване там и вече се намираше в папката с изображения. Еверет разпери пръсти като птица, разтваряща криле. Снимката се отвори и изпълни екрана. Еверет още веднъж увеличи областта с малкото петънце флуоресцентно жълто на задната седалка. Теджендра: това беше Теджендра; почти успяваше да разчете черното лого на „Асос“ върху непромокаемото яке.