Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Мадам Вилие! — обяви тейвът с тънък като флейта глас. Шарлът Вилие го подмина вихрено. — Нашият свят може и да не се радва на технологичното ви изкуство, но Земя 5 няма да отстъпи от своите задължения в залавянето на престъпника Еверет Синг! — извика хрантът.

Шарлът Вилие не отговори и просто се усмихна под воалетката. Щом беше успяла да превърне Еверет Синг в Най-търсения престъпник в Мултивселената, беше постигнала голяма победа.

Палари беше богат на ругатни език и Сен работеше стряскащо щастливо и изобретателно с това богатство. Из доковете и складовете на Олд Хакни капитан Анастейзия беше чувала всякакви обиди на расова, сексуална и религиозна основа, но дори тя вдигна очи при избухването на Сен.

Момичето засмука изгарянето под лакътя си.

— Доркас, само ако се покриваше малко по-добре… — предложи услужливо капитанът.

Сен се намръщи и бутна нагоре авиаторските си очила. Лицето ѝ бе омазано и почерняло от пушека. Косата ѝ миришеше на изгоряла изолация. Двете жени работеха при електрическата връзка на пропелер номер две. Заниманието протичаше под високо напрежение, в ограничено пространство и висок риск за допускане на грешка. Включваше бормашини и електрожени. Обикновено Сен обичаше да работи по кораба, да си служи с електрическите инструменти така, както Шарки владееше пушките — с проява на ненужна храброст и сериозна целеустременост, — но днес ремонтът ѝ се струваше като операция по спешност на болно и умиращо животно. Корабът бе нараняван отново и отново и вече никога нямаше да постигне предишната си цялост: пропелер номер три беше изгубен завинаги. Изчезнал. Пропелерът, заедно с корабния отговорник по товарите и беглеца по равнини. Шарки и Еверет.

На Сен не ѝ се нравеше да спира за прекалено дълго и да се отдава на размишления за Шарки и Еверет или за дълбоката рана на кораба, подобна на ампутиран крак. Караше я да се чувства така, сякаш дъното на света се е разтворило под краката ѝ и сега под тях има безкрайно падане през подрънкващ мрак. Корабът — неин дом, безопасно място, сърце — може би никога вече нямаше да бъде цял. Шарки и Еверет можеше никога да не се завърнат. Можеше никога да не ѝ се удаде да напусне този уродлив, уродлив свят. Сен съшиваше, Сен окабеляваше, Сен заваряваше.

— Тарбилуу! — тя вдигна глава.

Високо горе, миниатюрно в ярката кръпка с размерите на нокът, лицето на Макхинлит гледаше към нея през един от процепите, които Генкралиците бяха прорязали в кожата на кораба. Ако имаше нещо, което Сен да обича повече от ровенето във вътрешностите на Евърнес , то беше да работи по корабната обшивка заедно с корабния инженер, когато двамата си подвикваха ехо! със същата дивашка радост, с която скачаха и се люлееха на въжетата покрай фюзелажа. Но далеч повече от липсващия пропелер, пронизванията и порязванията от корабокрушението и отвличането на кораба от Джиджу, Сен мразеше да вижда Евърнес овързан и прикован, в плен на стоманените пипала на корабите сепии на Генкралиците. Евърнес ѝ напомняше за една снимка, която някога бе разглеждала в сиклодепията — на елен, уловен в пръстените на змия удушвач, докато тялото ѝ го затяга все по-здраво и по-здраво и изстисква живота от тялото му. Очите на елена ѝ се бяха сторили толкова спокойни. Спокойствието от това да се предадеш пред неизбежната смърт. Сен потръпна от мисълта за тези мръсни, полуживи — полумашинни пипала, които се затягаха около обшивката му. Сякаш кожата на кораба бе нейната собствена.

— Излезте замалко. Искам да ви покажа нещичко — извика Макхинлит.

— Доста неприятна раничка от изгоряло си имаш там — коментира той, когато Сен и капитан Анастейзия излязоха на балкона по средната линия на Евърнес .

Макхинлит се спусна с въжето от пипалото, увито около горната част на обшивката и тупна леко на металната подова решетка. Сен откри, че погледът ѝ проследява пипалото до мостика на кораба на сепия на Генкралиците. В центъра на възела от пипала имаше хващачи, резачки и дрънчащи манипулатори, както и половин дузина очи като на декоративни златни рибки. Зад всеки от тези прозрачни мехури стоеше по една генкралица. Над извивката на корпуса имаше втори кораб сепия, който стискаше десния борд на Евърнес . Третият кораб държеше Евърнес за главата. Когато надникна през металната подова мрежа, Сен видя, че далеч под краката ѝ отминават мързеливо върховете на дървета. Все още се намираха в границите на Горските ясли. Евърнес беше голяма риба, която щяха да приземят внимателно.