Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

А се залъгваше, че е умен. Глупак. Глупак.

Трябваше да каже на Шарлът Вилие. Тя щеше да стовари технологичното могъщество на Целостта върху Наан. Но това значеше да признае пред нея за сделката, която сключи с Наан да ги доведе на тази Земя. Значеше тя да разкрие, че го е изпратила на поставената под карантина Земя 1. Щеше да се съгласи, трябваше да се съгласи, на карта бяха заложени по-големи проблеми от собствените ѝ планове и интриги. Целостта беше в опасност. Но какво можеше да стори тя после — на него, на неговото семейство, — това го плашеше дори повече от Наан.

— Причинява рак — каза нечий глас зад Еверет М.

Той почувства как имплантираните му оръжейни системи се задействат ударно от изненадата. С усилие удържа в затворено положение портовете по ръцете и дланите си.

— Тютюнопушенето — мистър Мижковски, грижеше се за спортните съоръжения на училището.

— Не съм…

— Разбира се, че не си. Трябва да заключа тази врата.

Тогава не му оставаше нищо повече, а и нямаше кой друг да го свърши. На бой. Супергерои с приятелки…

Следата беше много слаба и косвена. Намек тук, ехо там, объркване от сигнали, отразени в метални гаражни врати. Трябваше да застане на едно място и да направи няколко бавни завъртания, преди да го засече. Надяваше се никой да не го е забелязал. Появи се системност: притичващи плъхове навсякъде из тези части на Стоук Нюингтън, и всички устремени към едно място. Унищожи Централния възел: нали така правеха в екшъните?

Колко екшъни бяха гледали Наан?

Еверет М последва невидимите линии на радиоразговорите по „Стоук Нюингтън Чърч стрийт“. Паяжината като че ли се фокусираше около „Грийн лейнс“. За момент си представи Нуми, свита в чудесното си облекло за крака на дивана в кафене „Русалка“. Въображението му прибави друг мъж, друга среща за писане на домашни, в другия край на дивана с виетнамското кафе и диджея с плитчици — името му беше Ейдан, — който пускаше всички готини парчета на този свят. Пронизващата ревност беше толкова остра, че Еверет М едва не повърна. Отне му момент, за да възвърне нормалното си дишане. Съсредоточи се.

„Ейдън терас“ беше тясна уличка в задната част на стара редица от съединени викториански къщи по „Клисолд кресънт“. Зад заключената с катинар мрежа на оградата местните градинари бяха създали тайна градска ферма от дадени за частно ползване парцели. В мокрия подгизнал януари парцелите бяха сиви, мокри и кални, но бърборенето от дейността на Наан бе оглушително. Давай , помисли Еверет М към имплантираните си оръжия и потръпна от протеклата сила, когато те се заредиха и останаха в готовност.

Няколко крачки напред-назад по уличката установиха фокуса на сигнала: бараката в петия парцел, броено от него. Бараката беше обичайната сбирщина от сковани надве — натри врата, палети и стари прозорци, събрани от изоставени постройки и развалини. На вратата беше подпряна ръчна количка. Лехите бяха черни от гниещите останки от градинарския сезон. Няколко стръка брюкселско зеле се издигаха, горди и зелени. В неподвижния въздух градинските украси и будистките молитвени знаменца стояха килнати под странни ъгли.

Бараката.

Еверет М осъзна, че цял ден не е виждал плъхове.

Едно потрепване с лазера на пръста беше достатъчно, за да се справи с катинара. Онзи на вратата на бараката едва ли щеше да го забави повече. Ударѝ силно, ударѝ бързо, отнеси всичко. Само ако му се намираха от онези малки, сладки наноракети на Трин. Беше ги изразходил до последната по време на сражението в „Абни парк“, когато отблъскваше вълна след вълна Наан. Но Наан винаги разполагаха с една последна вълна.

Сражения. Прекалено много сражения.

От дланите му се появиха дулата на импулсорите.

— WTF, Еверет Синг?

Еверет М се завъртя стреснато и удари болезнено глава в една окачена лейка.

— Добре: семейството ти живее в градинска барака?

Нуми. Застанала в отворената врата, със скръстени ръце, наклонена настрана глава, с разтворени очи и разширени от гняв ноздри по начина някой-ще-ми-обясни-ли-моля-какво-става-тук, който е по-агресивен от всякакви викове. В края на „Ейдън терас“ стоеше една от приятелките/шпионките ѝ, също със скръстени ръце и наклонена настрана глава, демонстрираща, че е също толкова отвратена колкото Нуми.

— Нула точки за лъжата, Еверет Синг.

— Нуми… — ръцете му. Импулсорите все още бяха в дланите им. Концентрирай се. Концентрирай се. Той употреби цялата си воля, за да накара оръжейните портове да се затворят.