Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Имаше трета публика. Тя се състоеше от Еверет, ако наистина беше Еверет, неговият най-стар и най-добър приятел — не точно по онзи начин с прегръдките, това трябваше да се подчертае, разбира се; момчетата не правеха такива неща: истинският Еверет би останал объркан и наранен, ако приятелят му изведнъж охладнее и се отдръпне от него, и то точно когато се нуждаеше най-много от Райън.

Райън намразваше още повече играта на роли. Неговият свят беше простичък, честен и открит.

Изплашен, изморен, нащрек. Същата вечер бе решил, че ще наблюдава Еверет. Ще го наблюдава незабелязано. В този момент не беше чак толкова сложно, докато Нуми Уонг отвличаше вниманието на Еверет. А тя наистина отвличаше вниманието на човек. Райън винаги беше разсъждавал по въпроса за момичета в теоретичен план: на теория от него се очакваше да ги харесва, на теория те харесваха теб, на теория с тях се излизаше на срещи, но в живота на Райън си бяха останали просто теория, далечна, впечатляваща, но недостижима, подобно на невероятните мегапланети около далечни звезди. Във всяка една друга ситуация би се обидил, че Еверет с такава лекота го е захвърлил, за да се вижда с Нуми, за да разговаря с Нуми, за да върши дреболии с Нуми, които не бяха истински срещи, да се вижда с Нуми, да пие виетнамско кафе, каквото и да беше това — звучеше противно — с Нуми. Но тя отвличаше вниманието му, а щом го игнорираха, Райън можеше да изпълнява мисията си необезпокоявано — да открие истината за своя най-добър приятел.

Мнг разчрвна, Ев.

Текстовото съобщение сигнализира от телефона Еверет М, при което му се наложи да изпита десет вида вина. Вина, че Нуми е толкова развълнувана от възможността да се видят същия следобед. Вина, докато ѝ отговаряше, че много ще се радва да я види. Вина, че трябваше да се скрие след училище, за да не го намери Нуми. Вина, като си я представяше как чака и чака при турския минимаркет, където се срещаха. Вина заради извинението, което ѝ изпрати: Сжлвм изскчи нщ семейно нм да успея. Вина при разочарованието ѝ. Вина да види от дъното на алеята, където се криеше, как тя и Готи Ема пресичат и изчезват заедно нанякъде. Вина, че трябваше да я лъже толкова рано във връзката им… ако изобщо беше връзка. Каквото и да беше, не бе от онези работи, при които двама души можеха или трябваше да лъжат. Вина, че въобще изобщо беше наложително да я лъже.

Това бяха само първите девет вида вина.

Десетата. Вина, че пазеше тайни от нея, от Райън, от Лора, от всички.

Замота се по алеята, която водеше към старите навеси за велосипеди, които никой вече не използваше — сега всички родители водеха децата си на училище с коли, като се изключеше онова Странно Хлапе Джаспър. Името му издаваше достатъчно. Имаше един ъгъл, който се използваше от пушачите. Спря сред угарките и отвори Трин сетивата си. За пореден път се гмурна под електромагнитното дърдорене на Стоук Нюингтън, като идентифицираше и отделяше таксиметровите радиостанции и безжичните мрежи, полицията, дъбстеп пиратите и камионите за доставки. Индивидуалните Наан машини трябваше да комуникират помежду си с помощта на радиовълни, бе предположил с голяма доза сигурност Еверет М: бръмченето, което улови с Трин сетивата си, се състоеше от препредаваните от тях инструкции и информация. И ето го: фино, но нямаше съмнение за грешка — звукът от мислите на Наан.

Еверет М потрепери: внезапно пронизал го страх. Наан го плашеха. Плашеха го дълбоко и истински. Дори докато с наслада ги превръщаше в черна шлака и гниещи викториански кости в „Абни парк“, изпитваше този страх. Наан взимаха всичко, което имаш и което си, и го правеха свое. Не можеше да си представи кое би било по-лошо — да го знаеш или да не го знаеш, да бъдеш просто безмозъчен дрон с буца пулсиращо, черно Наан-вещество вместо мозък. А и бяха умни. Плашещо умни. Разбира се, че неговият Наан-двойник на Земя 1 беше наясно, че ще нарушат даденото му обещание. Обсебеното куче, зомбитата в „Абни парк“ — това си бяха Големи Очевидни Врагове Тип Застреляй Ме. Истинската инвазия на Наан се случваше благодарение на създания, които са навсякъде, които отиват навсякъде, малки, умни и подвижни. Плъховете. По всяко едно време се намираш на не повече от десет стъпки от плъх, казваше баща му, през онзи ден, когато всички бяха излезли на разходка по „Риджънтс канал“, а изключително младият Еверет М бе видял как един плъх плува през канала, как се изкатерва на страничната пътека, поглежда ги, докато чисти мустачките си, а сетне изчезва във високата трева. Ако не си на повече от десет стъпки от някой плъх, не си на повече от десет стъпки от Наан.