Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— И в замяна… — произнесе Еверет.

— Единственото, което искаме, е да проучим Инфундибулума — каза Императрицата на слънцето.

Еверет добре познаваше този омекнал, вразумяващ тон. Майка му винаги го пускаше в ход точно преди да поиска от него нещо, което той не желае да изпълни.

— Щом могат да научат езика ни още преди да са се запознали с нас, все едно да им го подарим — промърмори Шарки.

— Как да постъпим? — прошепна в отговор Еверет. Чувстваше върху себе си тежестта на всички очи в Залата на присъствието.

— Еверет, това решение не е мое.

— Ти си старшият офицер. Възрастният.

— Инфундибулумът е твой.

— Нали ти искаше да го дадеш на Шарлът Вилие, за да спасиш кораба?

— Да. И винаги бих взел страната на кораба. И за мен е очевидно кое е добре за кораба. Но Инфундибулумът е твой. Ти трябва да вземеш решението. „Изберете днес кому искате да служите.“

— Но ако им дам Инфундибулума…

— Никой не твърди, че ще е лесно. Решавай, Еверет. Императрицата чака.

Имаше една точно определена стойка, точно определен начин да се отдалечиш от игрището, след като си изгубил мача, начин да се държиш, на който Еверет се бе научил. Вътрешно си смален и съсухрен, но се съсредоточаваш така, че всеки мускул да те прави висок и горд. Залата беше обширна и пълна с могъщи и опасни създания; беше стигнал далеч отвъд ръба на всички Познати светове, изхвърлен от вълните на бреговете на най-голямата инженерна конструкция в мултивселената, пред бляскавия трон на владетелка, която можеше да накара слънцето да танцува, за да я забавлява; но, в името Му, нямаше да извърви Пътя на срама.

— Ваше величество — произнесе Еверет с възможно най-високия и ясен глас. — За мен ще бъде чест да споделя с вас Инфундибулума.

Почукването на вратата на преддверието прозвуча остро и ясно. Три пъти.

— Влез. — Шарлът Вилие довърши грима си с няколко последни, прецизни движения. Очите ѝ се разшириха изненадано при вида на човека, който пристъпи през вратата. Нищо повече от потрепване. Маската от съвършено нанесена козметика не издаваше каквото и да е. — Е, определено не очаквах вас — каза тя. — Да ми се надсмивате ли сте дошли? Злорадството е толкова долна и дребнава емоция.

— Смъртта на дузина души не е нещо, за което бих се надсмивал — отговори Ибрим Ходж Керим.

Беше облечен за Хайденската зима: дебели ръкавици, здраво завързан около гърлото му шал, вдигната яка на палтото от брокат. В дясната му ръка имаше тежък бастун. Сребърната топка в края му бе произвела острото почукване по вратата. От вида на масивната топка и очевидната тежест на бастуна Шарлът Вилие предположи, че в него има някакво скрито предназначение.

— Скрита сабя? — попита тя, като се обърна към Ибрим Ходж Керим. — Наистина ли мислите, че съм такава заплаха за вас?

— Сега всички сме изправени пред далеч по-голяма заплаха — отговори той. — Идвам да ви предложа подкрепата си. Изгледите за едно пленарно заседание на Президиума вероятно ви се струват заплашителни.

— Не може да се сравнява с Джиджу — каза Шарлът Вилие. Тя приглади облеклото си, донагласи шапката. — Със спусната или вдигната воалетка? Според мен вдигната. Демонстрира откритост. Подкрепата ви е добре дошла, Ибрим.

— Ще потвърдя всичко, което възнамерявате да кажете пред Президиума.

— Ще кажа на Президиума истината.

— Ще им кажете ли как единствено вие, от целия ви отряд, сте се завърнали жива от Световното колело?

— Да не би да ме обвинявате, че съм изоставила войниците си? В малодушие, Ибрим?

— Това би било безчестно. Все пак вие имате изострен инстинкт за самосъхранение. Ще потвърдя, че съм упълномощил операцията. Освен това ще кажа, че войниците са били от частите на „Ал Бураки“, а не от персоналната ви армия от Земя 10. Информирахте ли вече роднините?

— Маккейб ще се погрижи за това — каза Шарлът Вилие. — Каква е цената ви?

— Цената ми са бдителността и сигурността на Целостта на Познатите светове. Нищо повече.

— О, я стига, човече! — наежи се гневно тя. — Кажете го: искате оставката ми от Съвета на Целостта и Комисията по сигурността.

— От Президиума вече го предложиха — каза Ибрим Ходж Керим. — Убедих ги, че сте служили добре и вярно на Целостта. Особените заплахи изискват специални обстоятелства. В личен план искам да ви държа там, където ще мога да ви наблюдавам — ръката му стисна по-здраво бастуна. — Бог да се смили над вас, Шарлът — Ибрим Ходж Керим докосна скъпоценността на тюрбана си с върха на бастуна, за да се сбогува. Вратата се затвори тежко след него.