Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Главата горе, мистър Синг — Шарки трябваше да е забелязал, че храбростта напуска Еверет с всяка направена крачка.

Императрицата на слънцето се наведе напред в сърцето на своя летящ трон от слънчеви лъчи. Ноздрите ѝ се разшириха. Еверет си пое дълбоко дъх, усети как кислородът се разнесе до всеки негов мускул и нерв, как ги разпалва, изпълва ги с енергия. Използваше тази хитрина при големи футболни срещи, по пътя от съблекалните до головата линия. Онзи път винаги беше дълъг. Този обаче беше по-дълъг.

— Пресвета майко, Марийо и Свети Пио — прошепна Еверет: старият фамилен боен вик на Шарки, както и лична ругатня.

— Хубаво отношение, сър, хубаво отношение — Шарки пооправи перото на шапката си. — Остави приказките на мен. Тук е моят ресор. Малко старомодно кавалерство от Атланта може да подслади и най-киселата социална ситуация.

— Бил ли си някога на пенджабска сватба? — попита Еверет.

— Тук вече имаш превъзходство, сър.

— Да кажем само, че не сте единствените, които разбират от старомодно кавалерство.

Еверет спря пред летящия трон. От сърцето на бъркотията от слънчеви лъчи Императрицата на слънцето сведе поглед към него. Гордостта му, малките му трикове, за да си вдъхне увереност, се изпариха мигновено в изгарящата светлина. Усещането за могъщество и присъствие го подтикваше да се обърне и да побегне. Това създание караше слънцето да танцува за нейно удоволствие. Никога дотогава не се бе чувствал по-бозайнически, като малък, припкащ наоколо, плашлив мъжкар. Еверет се изпъна, приближи ръце в намасте и наклони глава в кратък поклон. Шарки размаха шапка и присви крак в театралната версия на поклона.

— Майлс О’Рахили Лафайет Шарки на вашите услуги, Ваше величество — огласи той.

— Еверет Синг: вратар, математик, пътешественик, беглец по равнините — каза Еверет. Същата формула беше изрецитирал и когато за пръв път го представиха на Шарки, веднага след като отговорникът по товарите бе направил опит да изхвърли Еверет от Евърнес .

Императрицата на слънцето седеше неподвижно. Никакво помръдване. Нито една дума. За дълго време. Зная какво правиш , помисли си Еверет. Караш ни да се чувстваме като малки, пищящи маймунки. И вършиш добра работа.

Голямата Зала на присъствието се бе смълчала. На полирания под не почукваше и един нокът.

Императрицата на слънцето мигна с мембраните на очите си.

— Добре дошъл, беглецо по равнините. Аз съм Гапата Хехенреке Ексто Кадкайе, Императрица на слънцето, Майка на подвида Господари на слънцето, Шателан 7 7 (Фр.) Господарка, управителка на голям дом или замък, кастелана. — Б.пр. на Палатакахапа. Добре дошъл сред моите земи, владения и градове — гласът на Императрицата на слънцето бе омекотен, лек и влудяващо познат на Еверет. — Изминал си дълъг път. Моля, приеми гостоприемството на Господарите на Слънцето — сега вече му стана ясно. Императрицата на слънцето говореше с гласа на майка му. Еверет не беше сигурен кое го шокира повече — че Какс е извлякла спомена за майка му направо от главата му и го е дала на собствената си майка, или че не беше разпознал веднага гласа на Лора. И в двата случая си оставаше едно от най-зловещите неща, които някога е чувал. — Дъщеря ми ми разказа толкова много за теб. Колко вълнуващо! — кожата на Какс проблесна в деликатен тюркоаз, а гребенът ѝ стана ален. — Когато сондата от твоята вселена се появи над Световното колело, знаехме, че е само въпрос на време, преди да се завърнете. И сега сте тук с дар, какъвто никой от нас не би могъл да си представи. Ние обичаме даровете. В размяната на обекти… дарове, идеи, заложници, членове на семейството… показваме, че сме цивилизовани същества, не смяташ ли? Демонстрира желание и уважение.

Гласът на Еверет бе толкова студен, колкото студената буца в сърцето му:

— Известно ми е какво искате — видя как Шарки му хвърли поглед. Леко кимване на главата: направи го. Това е единственият начин. — Искате Инфундибулума.

— „Искам“ е толкова хладна дума — каза Императрицата на слънцето и Еверет усети как му призлява вътрешно, защото тонът ѝ бе същият, който Лора използваше, когато е много, много ядосана, но иска да демонстрира единствено своето дълбоко, дълбоко разочарование. Наранените чувства са по-жестоки от гнева. — Бихме оценили високо поне един жест от теб в замяна на онова, което ние правим. Нещо, с което да ни покажеш, че го взимаш предвид. Генкралиците са недодялан, груб народ без възпитание и още по-малка лична култура, но уважават протокола. Твърдят, че вие и корабът ви им се падат по право, защото сте се появили над Горските ясли, които упорито и срещу логиката на всички останали подвидове смятат за своя територия. Според спогодбата от Хедрехед Ларсуил горските ясли са създадени като общодостъпна територия преди осем хиляди години… Нещата може и да са различни на Външните пръстени, но там живеят студени и варварски създания, надалеч от светлината на слънцето, които почти не могат да се нарекат интелигентни. Уважаемата ми дъщеря Какакакакса е подала иск, с който да докажем, че се радвате на статуса на мои почетни гости — отсянката на тюркоазното на Какс се задълбочи. Гордост , предположи Еверет. Най-новата принцеса в тази зала с хиляда принцеси беше затъмнила останалите. Какви бяха цветовете за завист и негодувание? Еверет подозираше, че битките до смърт все още не са приключили за Какс. — Адвокатите ни са формулирали казус. Висшето настоятелство го разглежда. Очакваме да отсъдят до час. Отсъжданията на Висшето настоятелство винаги се зачитат, но ще изпратим група небесни кралици. Ескорт, почетна стража. Генкралиците понякога са и враждебни, дребнави създания. Приятелите ти и корабът ви ще бъдат върнати до изгрев-слънце.