Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Не можете! Ще ги избият! — извика Еверет.

Рояците от наноботове се гмурнаха към небесната сепия. В последния момент се оформиха като остриета на копия, всяко с размерите на семейно комби, насочени право към пипалата. От същите пипала израснаха по-малки пипала. Посрещнаха остриетата на рояка в буря от проблясъци и искри. Нападението на Господарите на Слънцето удари силно: две отрязани пипала освободиха Евърнес от хватката си, изплъзнаха се и изпаднаха към горския покров. Остриетата на Господарите на Слънцето се разпръснаха до компонентите си от наноботове и сформираха свръхускорен снаряд, подобен на меч. Най-близко разположените отбранителни системи на Генкралиците се откъснаха от главните хватателни пипала, на свой ред сформираха снаряди като мечове и се втурнаха, за да посрещнат челно нападателите по средата на въздушното пространство, където се вкопчиха в дуел. Отсичане, промушване, париране; хвърляне напред, отбягване; поне сто снаряда се дуелираха напред и назад във въздуха между двете флотилии.

— „И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели“ — каза благоговейно Шарки. Очите му бяха широко отворени: беше изпаднал в страхопочитание.

Но Еверет беше забелязал друго, нещо отвъд бляскащите остриета. Оцелелите пипала затягаха хватката си около Евърнес . Виждаше се как обшивката на кораба се издува и напряга покрай затягащите се пръстени.

— Ще унищожат кораба!

Наблюдателната палуба щеше да предостави на Еверет място от първия ред, откъдето да стане свидетел на смъртта на приятелите си. Блясък, бърза и остра сянка там навън, в небето, след което Шарки се хвърли към Еверет, удари го здравата и го залепи за задната част на наблюдателния мехур. Ушите му изпукаха, вятърът и звукът се стовариха като чук върху него. Еверет издраска с нокти лицето си, където косата падаше върху очите му. Предната част на стъкления мехур беше изчезнала, изрязана чисто. Мечоподобният снаряд, който я бе отрязал, се отдалечи вретеновидно.

— Уоу, благодаря ти.

Вятърът вееше брутално, като неукротим ураган, и изсушаваше сълзите от очите му. Той се изправи с мъка срещу писъка на вихрушката.

— Хайде, елате. Елате.

На половината път нагоре по стълбите към горното ниво Какс им протягаше ръка, за да я последват. Екипажът уважително се отдръпваше от пътя ѝ, докато тя водеше Еверет и Шарки към мостика. От галерията Еверет получи възможност да хвърли поглед към цялата битка, която се разпростираше в небето. Снарядите и рояците от наноботове се сблъскваха и прорязваха едни други. Една от небесните кралици на Господарите на Слънцето поемаше бавно, но сигурно, надолу в свредел, а от обшивката на кърмата ѝ се проточваше димна следа. Едната от небесните сепии, които държаха Евърнес , беше изчезнала, но останалите две продължаваха да го стискат в мъртвешка хватка. Снарядите се стрелкаха и парираха, проблесна стомана и поредното отрязано пипало пропадна въртеливо от въздушния кораб. Беше потресаващо, ужасяващо и Еверет знаеше как ще приключи: с пълно и окончателно изтребление на загубилия. Вече го беше виждал, когато Какс се би до смърт със своя противник, за да се превърне в принцеса на Слънчевия трон. Такъв беше обичаят на Джиджу.

Еверет беше сложил точка на онази битка. Подхвърли пушката на Какс. Тогава нямаше друг начин. В противен случай тя щеше да изгуби живота си. Беше постъпил правилно, но не му се струваше правилно. Никога нямаше да приеме смъртта за нещо правилно. Трябваше да има по-добър избор от смъртта, когато човек избира между единия и другия мрак. Трябваше да има по-добър, по-умен начин.

— Шарки, ти си отговорникът по товарите… има ли начин товарният шлюз да се отвори от вън?

— Има външен превключвател, но се намира на корема на кораба, под обшивката.

Това беше първата част.

— Какс, нали ти командваш тук?

— Като член на кралското семейство, да. Аз съм офицерът с най-висок чин.

— Можеш ли да ни позиционираш под Евърнес ? Но съвсем наблизо? Достатъчно близо, че да натиснем бутон на корема му?

Какс размени поредица от бурни песни с офицерите на мостика.

— Можем да го направим.

— А аз мога да ви дам Инфундибулума.

Омитата бяха толкова предсказуеми. Сен се насочи право към хамака, обърна завивките на пода и взе предмета, увит в тениска, който беше скрит под тях. Еверет Синг може и да беше умен по определени въпроси, но за други не чак толкова. Тениската, хамакът, цялата лати имаха неговия мирис, леко сладък, леко като мед, но с обертон, от който ти подскачаше стомахът — на бельо. Сен пъхна Инфундибулума под мишница и го притисна до гърдите си като топка за ръгби. Евърнес отново се разтресе и я запрати към стената. Сен усещаше всяко скърцане и напрягане, всяко одраскване на пипалата на сепиите през корпуса, сякаш дращеха по собствената ѝ кожа. Щяха да разпукат кораба като яйце, като черепа на стария Гаджър Рий, легендарния пияница от „Рицарите на вятъра“, който беше заспал на железопътната линия.