Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Какво според теб мога да направя, Райън? — попита Колет.

— Ами мисля, че знаеш какво става.

— А мислиш ли, че можеш да ми имаш доверие, Райън? Срещна се с напълно непозната, която те изведе на суши, а ти тръгна с нея, без да провериш, без да попиташ, без да помислиш. Не знаеш нищо за мен, Райън… коя съм, с какво се занимавам, за кого работя. Бих могла да се окажа изключително опасен човек. Мога да направя така, че да те отвлекат или убият. Казал ли си на някого къде си?

Внезапно Колет говореше с ожесточения глас, който беше чул по телефона, и Райън осъзна, че досега е живял живота си сред хора, които на практика бяха добри, истинни, честни и надеждни, най-малкото безобидни — дори в училище, — както и че живееше с неоснователното предположение, че всички останали по света са такива. Но нямаше причина светът да бъде такъв.

— Еверет ти имаше доверие, а ти си имала доверие на него, така че и аз ще ти повярвам.

— Тогава ще ти кажа истината. Истината е, че ако ти я кажех, цялата истина, ще се окажеш в опасност. Наистина голяма опасност. Аз и бащата на Еверет бяхме в една и съща изследователска група, която проучваше възможността да съществуват паралелни светове, както и начин да се комуникира с тях. За пръв път се свързахме с равнина, която наричаме З 2.

— Тази, където сте изпратили дрона?

— Земя 2 е член на федерация от паралелни вселени, наречена Целостта на Познатите светове. Съществуват девет алтернативни Земи. В момента сме на път да се превърнем в номер десет. Занимавам се с процеса по присъединяването… продължителен, сложен и пълен с политики и неща, които нито разбирам, нито харесвам. Но за мен това е свързано с много скокове между паралелни вселени. Изпусна си сушито, Райън.

Не беше забелязал, че се е изплъзнало от клечките му.

Колет се усмихна:

— Да, за мен. Тази сутрин закусвах в кафене на Земя 7. Целостта премества седалището си от Земя 3…

— Там е ходил Еверет! — възкликна Райън. — Онази без петрола.

— И с въздушните кораби — продължи Колет. — Прекрасни въздушни кораби. Целостта мести седалището си от Земя 3 на Земя 7. Върнах се на този свят, само за да обядвам. Точно бях влязла в кабинета си, когато ти се обади. Целостта е голяма и могъща, но е съставена само от шепа светове сред милиардите милиард на Множеството. Това е мултивселената, Райън, голямата работа. Всички паралелни светове. И съществуват светове… сили, режими, животински видове… които са заплаха за Целостта… както и за нашия свят. Но Целостта си има своите фракции, групировки и партии, които не винаги работят заедно. И някои от тях имат голяма власт и са опасни. И някои от тях искат онова, което има бащата на Еверет, както и онова, което му е дал.

— Картата на всички светове.

— Инфундибулума. Изключително могъщо оръжие, ако попадне в неправилните ръце. Трябва да го опазим на сигурно място. Еверет е в опасност, баща му е в опасност, аз съм в опасност. Ако ти разкажа за всичко, ти също ще бъдеш в опасност. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре, Райън. Невежеството означава безопасност.

Това не беше правилно . Не беше правилно. Може и да беше глупаво и наивно да задава големи въпроси, без да помисли предварително дали може да понесе отговорите. Може би имаше прекалено голямо доверие на хората и допускаше, че всеки е Добряк. Но отговорите ѝ отговаряха точно на нищо. Колет просто беше обърнала собствените му въпроси срещу него. Довери ми се, за твое добро е никога не беше отговор.

— Но той ми е другарче. Приятели сме.

Колет постави внимателно ръка върху неговата:

— Бъди му другар — тя стисна ръката му внимателно, но здраво. — Бъди там за него. Не го насилвай. Всички тези „но“, които има в теб… не му ги казвай. Запази ги за себе си. Но се грижи за него. Бъди приятел.

Сметката пристигна. Беше сгъната безупречно. Колет плъзна карта по малкия лакиран поднос.

— Ти приятел ли си, Колет?

Райън я погледна в очите. Никога не се бе чувствал удобно да го прави, но на видяното в очите ѝ можеше да повярва.

— Все още не го знае, но съм приятел. Винаги съм била. Райън, можеш да ми се обаждаш. Ако забележиш нещо необичайно, ако се разтревожиш за него, обади ми се. Бъди мои очи, става ли? — Райън кимна. Колет почукна екрана на телефона си. — Ще ти хвана такси до вас. Пътят до Стоуки е дълъг.

— Благодаря ти. И за сушито.

— Няма защо.

Райън се обу и изчака на пейката до вратата да пристигне таксито. Колет се скри в нощта. Проследи как пурпурната ѝ коса изчезва в тълпата от увити до ушите пешеходци. Нищо не му беше казала, но едно бе научил. Досега беше загрижен. Сега се страхуваше. Страхуваше се ужасно.