Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Харесва ми — каза той на Нуми.

— Номерът с колата — каза тя. — Впечатлена. Как?

— Всичко опира до рефлексите — каза той. — Точния момент.

Начинът, по който говореше тя, бе заразен. Нуми кимна така, сякаш ѝ бе връчил ключа към цялата мъдрост. Тя забърза редом с Еверет М, като притискаше раница към гърдите си. Отново носеше чорапи над коленете, отбеляза той. Винаги бе изпитвал надеждата, че ще си падне по момиче, което носи чорапи над коленете. И че момиче с чорапи над коленете ще си падне по него. Нещо щракна намясто в сърцето му. Не беше механизъм на Трин. Беше си нещо от Еверет. Внезапно Нуми се закова на място. Еверет М едва не се блъсна в нея. Тя му показа едно кенче от кола:

— Би ли?

— Не — отговори той, а после видя как устата ѝ се отвори разочаровано и нещото от Еверет в гърдите му умря съвсем мъничко. — Не тук.

Прекосиха закритото игрище и отидоха зад временните класни стаи. Готи Ема и другарчетата ѝ ги следваха на дискретно разстояние.

— Дай я насам.

Нуми подаде кутията от кола на Еверет М.

— Ще се случи бързо.

— Може ли? — Телефонът беше в ръката ѝ.

— Не.

Потрепване от Трин подобрение и кутията беше смачкана, от горе надолу, сплескана като монета. Навсякъде пръсна кола. Нуми отскочи назад, но очите ѝ бяха широко отворени.

— О, Еверет.

Еверет М почувства, че става висок поне милион километра. Можеше да прескача не само коли, но цели континенти, планети, галактики. Това усещане може и да ми хареса , помисли си той.

— Закъсняваме за първия час — каза той.

— О, да, да. — Нуми сякаш се съвземаше от транс. — Мамка му. По дяволите. Работи — тя започна да се отдалечава с подскачане. — Отново впечатлена, Еверет — тя се присъедини към приятелите си. Учеха в поток, който специализираше в изкуствата, така че техният и графикът на Еверет никога не съвпадаха. Бяха дивичък екип, артистичните момичета от десети клас, дивички и свободомислещи. Миришеха на боя, глина за моделиране и стая по изкуства. Нуми подхвърли три думи през рамо. — Среща за домашно.

— Какво?

— Изкуство плюс наука. Ще ти пратя есемес.

Беше закъснял за първия час по математика. Учителят се пошегува с него, но Еверет М не се почувства злепоставен. Наум все още прекрачваше планети, свят по свят. Нуми използваше думите така, сякаш бяха банкноти от по петдесет лири, редки и ценни. Еверет М прехвърляше всяка една в спомените си. Повече думи, отколкото което и да е момиче досега бе отправяло към него в разговор.

Но голямото предизвикателство през този ден беше да избегне Райън. Училището не бе място за трудни въпроси, иначе Райън вече щеше да му ги е задал. Но поведението му бе променено. Беше напрегнат, малко дръпнат, сякаш донякъде му се искаше да бъде с Еверет М, но се чувстваше стреснато и изумено. Малко като Нуми , помисли си Еверет М. Поразен от звездната слава. С тази разлика, че в случая с Райън е, защото съм посетил паралелна вселена и съм се върнал.

Зает в размисли за Райън и Нуми, едва издържа последния звънец да удари. Телефонът на Еверет М припя още щом направи първата крачка през училищния портал.

Среща за домашно. Картата указваше кафене на „Грийн лейнс“. Еверет М го знаеше. Кафенето си имаше преоценени дивани, отчаяно изкуство по стените, от онзи вид, под аматьорското ниво, но все пак с нелепо висока цена на етикета. Размотаващите се типове обясняваха, че там човек може да си купи „скункс“. Еверет М никога не беше забелязвал Нуми да го посещава. Всъщност почти не беше забелязвал Нуми, преди тя да започне да прави фотографии на задника му.

Момичето го чакаше на един диван от напукана кафява кожа. Беше се преоблякла. Ботуши. Чорапи до коленете над клин. Еверет М обожаваше избора ѝ на облекло. Шотландска поличка с презрамки, които бяха там само за очи. Също и жакетче. Беше сложила малко грим. Не прекалено много. Еверет М не харесваше прекалено много грим. Караше момичета да изглеждат малко страшно. Но този път беше точно. Привличаше погледа му към очите ѝ, правеше ги тъмни и мистериозни.

— Изглеждаш страхотно — каза той, като се тръшкаше на срещуположния диван.

— Точки за наблюдението — каза тя. — Без точки за дрехи.

Еверет М се почувства неловко в училищната си униформа, но се измъкна от блейзъра, свали вратовръзката и извади ризата от панталоните си, след което придоби леко по-модерен вид. Училищно-нормалният Еверет М носеше суичъри и тесни джинси, което не се различаваше особено от униформа. За момичетата беше по-лесно да се обличат така, както искат да изглеждат.