Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Шарлът Вилие се обърна към своето копие и му показа релейното устройство под левия си лакът. Проверки. Повторни проверки. Чарлз Вилие кимна. Огромната камера завибрира, щом порталът се задейства. Шарлът Вилие си позволи леко потрепване от опасения при мисълта, че ще направят скок отвъд Познатите светове. Милиард милиарда паралелни Земи, някъде там из Множеството. Повече от всички звезди в небето. Би накарало всеки да се смрази пред собствената си незначителност. Как можеш да се сравняваш с живота из всички тези светове? Но момчето беше там. Скачаше между световете, от Целостта в Множеството, от Множеството в Целостта, с наглостта и арогантността на крадец, който тича по лондонските покриви. Последния път, когато изпрати войници в голямата неизвестност със задачата да го заловят, не се бяха завърнали. Този път щеше да бъде различно.

— Когато сте готова, мадам Вилие.

Портален командир беше една умна, добре поддържана млада жена. Шарлът Вилие одобряваше грима ѝ и прецизния ъгъл на фуражката ѝ. Командирът не успяваше да скрие страха по лицето си, че щеше да плаща за остатъка от живота си заради нещата, които виждаше и чуваше в тази камера.

Шарлът Вилие се обърна с лице към войниците си. Дванайсет човека, в черни униформи на въоръжените сили от Земя 10. Неелегантни, но практични. Взводен командир Соренсен, блондин с грубо одялано лице, ги накара да застанат мирно.

— Свободно. Инструктирани сте, но имам още някои последни бележки. След няколко минути ще осъществим Скок на Айнщайн. Моето копие е настроило координати, които ще ни спуснат директно във въздушния кораб, в най-близката безопасна точка от тази на проследяващото устройство. Рампите и пътеките са тесни, така че ще се придвижваме в две редици. Във вътрешността на въздушния кораб има сериозни пропадания на дълбочина. Внимавайте къде стъпвате. Гравитацията е на около две трети от нормалната за Целостта. Може да откриете, че преходът ще ви дезориентира за момент. Екипажът ще бъде въоръжен със стандартните несмъртоносни оръжия за самозащита на ветровиците. Причиняват болка и могат да ви извадят от строя. Предишният ми коментар за височините във въздушния кораб остава в сила. Ако екипажът ви окаже каквато и да е съпротива, сте упълномощени да използвате смъртоносна сила — Шарлът Вилие си пое дъх: — Що се отнася до Джиджу… не очакваме да се натъкнем на тях, но при минималния шанс това да се случи: не влизайте в сражение с тях. Това е цивилизация, която е приблизително шейсет и пет милиона години по-стара от нашата. Не искаме да ги ядосваме. Мисията ни е да се сдобием с Инфундибулума с всички възможни средства и да го върнем до точката за изтегляне, където ще активирам маяка и ще ни върна на този свят. Командир, готови сме.

Порталният командир бутна напред един лост и камерата се изпълни с ослепителна белота, щом големият метален пръстен потъна в светлина. Призрачни фотони , помисли си Шарлът Вилие. Имаха възможност да зърнат ултимативната реалност отвъд Целостта и самото Множество. Светлината се проясни. От другата страна на портала се виждаше дълга паяжинеста пътека, над която надвисваха закривените издутини на подемните клетки.

— Имате разрешение за скок, мадам Вилие — каза Порталният командир.

— След мен — нареди Шарлът Вилие.

Тя тръгна бързо и хладнокръвно нагоре по рампата и прекрачи в друга вселена.

Шарлът Вилие се стовари на палубата на Евърнес и побягна. Зад нея войниците ѝ се разделиха по отбивките на пътеките и надолу по спираловидните стълбища. Въздушните кораби бяха големи, из тях имаше много места, където можеше да се укрие един малък таблетен компютър от Земя 10. Това беше разяснено по време на брифинга. Истината беше, че Шарлът Вилие знаеше къде е — никъде другаде освен на капитанския мостик. Ръцете, които щяха да вземат Инфундибулума, щяха да са само нейните. Много ѝ се искаше да види как момчето Синг го е свързало със скоковия пистолет. Беше талантлив. И изобретателен. Може би трябваше да отвлече него вместо баща му. Независимо от това с голяма радост би му пуснала три куршума, ако се изпречи между нея и наградата ѝ. Така и така можеше да го направи. За да попречи на враговете да се доберат до дарбите му.

Завиха сирени, зазвъняха алармени звънци. Не можеше да се надява, че ще успее да се добере до мостика, без да ги засекат, но все пак се надяваше на по-голямо преимущество.

— Зайцев! — лейтенантът беше до рамото ѝ и поддържаше темпото без затруднения. — Онзи конфедерат, американецът с библейски цитати за всеки случай, той е единствената истинска заплаха. Разполага с истински оръжия. Открий го. Неутрализирай го — посочи с пръст надолу по централното стълбище.