Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Какс го погледна бегло. В този миг на разсейване нейната сестра по люпило я атакува.

През поляната прелетя буря от остриета. Какс се претърколи и протегна ръка. Ореолът ѝ се преконфигурира в щит. Остриетата отскочиха. Противникът ѝ изсъска, запрати бурята от остриета високо във въздуха, превърна ги в копия и ги стовари върху Какс. Какс разтвори щита си с една мисъл, накара ореолът си да блесне в рояк от танцуващи ками. Като една, всяка от камите се прицели в отделно копие и го отрази. Еверет отскочи назад, щом едно от копията се втъкна дълбоко в опадалите листа, на една ръка разстояние от крака му. Докато сестрата ѝ по люпило изтегляше копията си от земята, Какс запрати рояка от ками към нея. Противникът ѝ изпищя от ярост: насред въздуха ками се дуелираха с ками, подобно на ято от побеснели насекоми. Поляната отекна от надигналото се изсвирване: бойният вик на Какс в момента, когато се изхвърли към врага си с протегнати нокти на палците. Противникът ѝ се завъртя странично, за да я избегне, но един от ноктите отвори дълга рана по хълбока ѝ.

Двете Джиджу се отъркаха една в друга.

Оръжието потрепна в ръката на Еверет.

— На мушката ми е — прошепна той.

Шарки бутна дулото му настрана:

— А знаеш ли коя коя е? Това не е нашата война.

Двете Джиджу бяха привикали рояците си от сражаващи се ками и в миг ги бяха преобразили на мечове: дълъг и къс меч, парираха ударите си напред и назад, намушкваха и разсичаха, докато под тях Какс и врагът ѝ се бяха сплели в размазано петно от пронизвания, удари, замахвания, захапвания. Избликваше кръв, щом ноктите отваряха дълбоки, грозни рани; краката на създанията се хлъзгаха в подгизналата от кръв земя. Бързината и дивачеството зашеметяваха Еверет; всеки удар, всяко изкормящо движение преминаваше през въображението му. Шарки имаше право — вече нямаше как да е сигурен коя е Какс и коя сестрата ѝ по люпило. Над тях танцуващите мечове прерязваха и парираха. Еверет разбираше как ще приключи това сражение. Който изгубеше пръв концентрация, щеше да умре. Остриетата на ореолите им щяха да довършат безкомпромисно задачата.

Двете Джиджу отскочиха една от друга със звънки викове, които накараха крилати създания да литнат от околните клони и да се издигнат във виещата се колона от оранжев пушек. Противниците бяха насечени и окървавени. Еверет не можеше да гледа повече. Сърцето му биеше като чук. Дъхът му излизаше пресекливо. Зад очите си чувстваше бавен, но постоянен пулс. НО искаше да погледне пак. Беше грозно и ужасяващо, но и най-вълнуващото нещо, което някога бе виждал. Щеше да приключи с кървава смърт, може би на едно създание — един индивид, — за което го е грижа, а не можеше да откъсне очи. Едва се удържаше да не нададе вик, сякаш се намираше в Сектор „Север“ на „Уайт Харт Лейн“. Мразеше се.

Един къс меч отрази дълъг и се гмурна, за да среже шест пера от гребена на една от двете Джиджу. Ако целта му не го беше забелязала в последния момент, щеше да разреже главата ѝ на две.

Нямаше как да продължи дълго. Не и при тази скорост и при тази свирепа ярост.

Сякаш и двете знаеха, че битката приближава своя край, всяка Джиджу призова обратно своите оръжия и ги вгради в ръцете си. Бодлив боздуган на верига и брутален меч за намушкване срещу два комплекта от дълги, закривени нокти. Сблъскаха се с искри. Писъци и подсвирвания разкъсаха въздуха. Веднъж Еверет беше чул как заек умира в челюстите на лисица. Беше изпищял продължително и ужасяващо, но не и така изпълнено с омраза. Поляната отекваше в удари от метал върху метал. Спрете, престанете , искаше да изкрещи Еверет, но не успяваше да проговори, да мръдне, не можеше да направи каквото и да е, освен да се взира ужасено и в почуда. В „Борн Грийн“ момчета се биеха — Еверет не беше един от тях, но беше виждал боеве и ги мразеше; превръщаха хората — приятелите — в нещо, което не познаваше, не можеше да разпознае. Грозни, нараняващи неща. След това никога повече не можеше да ги погледне по същия начин. Онези битки му се струваха дивашки, но пък бяха кратки и си имаха правила. Тук нямаше правила и сблъсъкът щеше да продължи, докато някой не оцелее. Той извика, щом комплектът от нокти проряза три кървави бразди през нечий стомах. Създанието с ноктите беше същата, на която бяха подрязали гребена — това беше Какс. Беше ли? Не беше ли? Но освен това на хълбока ѝ имаше рана. Тази беше другата. Беше ли? Не беше ли? Сетне едната Джиджу оплете крака във веригата на боздугана, препъна се и падна с цялата си тежест върху късия, намушкващ, брутален меч, докато другата правеше опити да я удържи, но силите вече я бяха напуснали, кървеше от десетки порязвания, а острието се приближаваше все повече и се опитваше да го отбегне, но пръстите ѝ бяха хлъзгави от кръв и внезапно краят беше настъпил и той го виждаше в очите на двете.