Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Мистър Макхинлит, Сен, не ме интересува колко ви боли, но искам всичките ни усилия да се насочат към това да се издигнем във въздуха. Мистър Шарки, мистър Синг, веднага щом стане светло, слизате долу и намирате последния двигател. Искам да сме се изнесли от този свят бързо и благоразумно. Какс, извинявам се, че се усъмних в теб. Моля те, помогни на екипажа ми.

Създанието Джиджу накара гребена си да се развълнува.

— На работа — нареди капитан Анастейзия.

— Сен — повика я обратно Еверет, щом екипажът се пръсна по постовете си. — Коя беше картата?

— Не зная за какво говориш, Еверет Синг.

Защо всичко при Сен беше отрицание, предизвикателство, игра или лъжа?

— Видях те да си играеш с картите таро.

Еверет не виждаше никаква възможност колодата да се скрие където и да е по оскъдното облекло на Сен, но тя накара тестето да се появи като от нищото и обърна горната карта: тлъстата, весела жена на трон, която държи звезди на фокуснически пръчки. Сега вече успя да разчете името на картата: Слънчевата императрица. Той потръпна. Съвпаденията, както започваше да вярва, не бяха съвпадения, а фини течове и връзки между вселените. Всичко беше свързано с всичко.

— Какво означава?

— Щедър домакин. Неочаквано посещение или покана. „Пази се от могъщите.“

— Останали са само двама от вас?

— Временно. А после две се превръща в едно.

Ловците на двигатели навлизаха дълбоко в непознати територии. Витлов двигател номер едно се бе откъснал пръв, така че се намираше най-далеч от мястото, където Евърнес беше катастрофирал. Шарки крачеше напред, великият бял изследовател, с килнатата си шапка и метната през рамо пушка, но Еверет знаеше, че няма представа накъде отиват. Щяха да открият совалка номер едно, чак когато се препънат в нея в гъстата растителност на джунглата. Можем да се намираме къде ли не , помисли си Еверет. Гората изглеждаше различно от всеки ъгъл; възможно беше да са на много километри или само на няколко крачки от мястото на спускането, без дори да го осъзнаят. Какс ги уверяваше, че няма да позволи да се изгубят. Ореолът ѝ беше външна памет, която логваше всеки образ, всяка стъпка. Джиджу сателитна навигация. Освен това съдържаше в себе си необятни количества познания за гората. Навсякъде гъмжеше от растения, насекоми, мини-гущероптици, както и неща, които се спотайваха в постоянните сенки откъм далечната страна на дърветата и можеха да хапят, жилят, отравят, ослепяват, изгарят, препъват, инфектират, колонизират или направо да убиват. Плюс люпилата на Господарите на Слънцето, пълчищата от люпила на останалите, враждебно настроени подвидове, както и съперницата на Какс за титлата на Принцеса на Господарите на Слънцето. Горкият стар ’Лучаен Ед не беше имал какъвто и да е шанс. Ако съвсем същият малък геометричен проблем, който бе причинил катастрофата на Евърнес , не го беше накарал да падне с писъци от Земя 3 през километър открит въздух.

— Ако не възразяваш на въпроса ми, колко от вас имаше първоначално?

— Три или четири хиляди.

Въображението на Еверет заработи. Смърт в индустриални мащаби.

— Това… е ужасно. Това е мега смърт.

Какс килна глава към Еверет по начина, който той вече разпознаваше като Толкова си извънземен за мен.

— Как е възможно да умре нещо, което не е живо в истинския смисъл? — попита тя.

— Но… те са ти — и начинът, по който Еверет погледна Какс, казваше съвсем същото.

— Тревожиш ли се за мега смъртта всеки път, когато мастурбираш?

Еверет се препъна в несъществуващ корен.

— Кое… Как… какво?

— Това е нещо присъщо на мъжките маймуни, доколкото разбирам.

— Аз… не… никога…

— Наистина ли? Както научих, е едва ли не уникална черта.

— Какс, омитата не говорят за тези неща.

— Защо не? Би трябвало да го правят. Но всъщност имам предвид онези милиони сперматозоиди. Тревожиш ли се, че ще умрат? Естествено, че не. Тревожиш се за тях, само когато се превърнат в комплексни, живеещи, мислещи неща. И ние сме така с новоизлюпените. Хиляди излизат от езерните вирове, но съвсем малко от тях се превръщат в Джиджу. Всички онези неща, които вие, маймуните, извършвате в себе си, ние правим под открито небе. Най-бързият сперматозоид — най-издръжливото новоизлюпено… няма разлика.

Еверет все още се гърчеше вътрешно. Колко дълбоко бяха проникнали скенерите на Какс? Чувстваше се толкова неловко, все едно беше направил оглед на топките си отблизо и по възможно най-най-интимния начин.