Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Какс!

А после, далеч долу, Еверет забеляза златна нишка, която се движеше под листата, подобно на следа от звезден прах.

— Еверет Синг? — Думите достигнаха до него от долу.

— Какс! Капитан Сикссмит иска да те види. На кораба. Сега ще спуснат въжето — прибави и предупреждението на ветровиците за непредсказуемо движещи се предмети над главата ти: — Тарбилуу! — Там долу!

— Идвам!

И ето защо съм сигурен, че не ти си изпратила всички тези малки хало-ботове, които пълзят из Евърнес , помисли си Еверет, когато Какс насочи вниманието си към буркана. Ако беше, защо би се съгласила да се качиш тук, а Шарки да тикне пушката си в тила ти? А и не вярвам да е достатъчно бърз, че да те победи. С тези хало-ботове можеш да правиш далеч повече неща от това да запращаш ножове срещу хората.

— Не са нейни — каза Еверет, давайки глас на съмненията в сърцето си. — Не виждате ли?

— Застъпничеството ти заслужава възхищение, мистър Синг, но какво има да каже Какс в своя защита? — обади се капитан Анастейзия.

Какс вдигна буркана и го приближи толкова близо до лицето си, че дъхът от потрепващите ѝ ноздри замъгли стъклото.

— Тези не са мои.

— Не сваляйте оръжието си, мистър Шарки. Обясни.

— Веднага го разбрах, но не бих могла да го обясня на човеци — отговори Какс. — Като аура или отличителна миризма е. По същия начин, по който незабавно разпознаваме от кой подвид сме, но вие не бихте доловили нищо. Като допълнителен цвят.

— Разбира се, че ще каже така — намеси се Шарки.

— Защо? — не се сдържа Еверет. — Ако Какс ни лъже, защо ѝ е да се качва при нас? Сама се предава в ръцете ни.

— За да си вземе обратно малките зверчета шпиони — посочи Макхинлит.

— Щом може да сканира мозъка ми, може да изтегли информация директно от ботовете си.

Еверет виждаше картите таро „Евърнес“, скрити в ръката на Сен. Тя разцепи колодата несъзнателно, с една ръка; бързо, хакни разцепване. Еверет забеляза, че тя обърна най-горната карта. Момичето нацупи устни. Той зърна лицето на картата, докато Сен я връщаше в колодата. Тлъста, усмихната жена на трон, която държеше по един прът или фокусническа пръчка във всяка от ръцете си. От върховете на прътите излизаха звездни фонтани. Не успя да прочете името на картата.

— Мога да демонстрирам — обади се Какс.

Капитан Анастейзия погледна Шарки, който едва-едва поклати глава, към Макхинлит, чиито устни се превърнаха в черта. Към Сен.

— Нека го направи — каза момичето. — Вярвам ѝ.

— Направи го — нареди капитан Анастейзия.

— Отстъпете назад — каза високо Какс.

Тя се изправи в цял ръст — с около глава по-високо от Шарки, — отвори буркана и го преобърна. Екипажът отскочи, когато хало-ботовете изпопадаха на земята и започнаха да тичат във всички посоки. Бяха пресрещнати от дъжд от ботове, но от ореола на Какс, които оформиха окръжност около тях. Ботовете шпиони спряха. Обкръжилите ги ботове като един направиха крачка навътре.

Еверет затаи дъх.

Преди да е успял да мигне, ботовете шпиони формираха клин и направиха опит да атакуват обкръжението. Обсадната стена се огъна, но издържа. Ботовете на Какс отговориха незабавно, като подсилиха слабите точки и се сключиха около шпионите. На палубата на товарното отделение на Евърнес се разрази миниатюрно сражение.

Като в Наполеонови войни , помисли си Еверет. Пълно с нападения и действие очи в очи. Но в мащабите на насекомите. Ръкопашен бой с нокти. Хало-ботове! Хиляди от тях!

Ботовете шпиони се сражаваха сериозно, но силите на Какс постепенно ги надвиваха. Падаха с мърдащи крака, умираха.

Еверет видя как миниатюрните машинни мандибули разглобяват на части ботовете шпиони, нарязват ги на все по-малки и по-малки парчета, докато накрая не оставаше нищо забележимо. Бяха просто машини, но предсмъртната борба на ботовете шпиони го тревожеше.

Ботовете от ореола на Какс се рекомбинираха, пораснаха им криле и отлетяха, за да се присъединят обратно към ореола на Какс. Екипажът зачака, докато ореолът ѝ започна да прелива в цветовете на дъгата. Очите ѝ се затвориха. Шарки държеше в готовност пушката.

Очите на Какс се разтвориха рязко.

— Точно както се опасявах, Анастейзия Сикссмит. Генкралиците знаят, че сте тук.

— Все още не вярвам… — започна Шарки, но капитан Анастейзия го прекъсна:

— Генкралиците?

— Световното колело е под управлението на шест подвида: Воднородените, Буреносителите, Генкралиците, Кралиците на зърното, Силните-срещу-астероиди и Господарите на Слънцето. Всеки от тях контролира една жизненоважна функция на Световното колело. Вода, метеорологични условия, биология, земеделие, космическа отбрана. Самото слънце е територия на моя подвид, Господарите на Слънцето. Световното колело е устроено така, че да не може да функционира, освен ако всички не работим заедно. Но винаги ще има… съперничество. Тези горски ясли са по дизайн на Генкралиците; ботовете им са навсякъде из тях. Засекли са кораба ви, това, че е отнякъде извън Световното колело, и смятат да го обявят за своя собственост.