Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Заметна въжето около масивния дънер и го закопча. Изсъска от болка, когато храповият механизъм одраска разранената кожа на дланите му.

— Почивка за ча, Еверет — капитан Анастейзия стоеше над рамото му. Черната ѝ кожа лъщеше от пот. Еверет задърпа механизма. — Това беше заповед, мистър Синг. — Тя отдели внимателно Еверет от храповия механизъм. — Няма нужда да доказваш каквото и да е — прошепна в ухото му, така че само той да я чуе. А сетне добави на висок глас: — Сен, ти също излизаш в почивка.

— Мамо…

— Почивай. Какс! — Създанието Джиджу се отви от клона си и разшири ноздри при заповедния тон на гласа ѝ. — Залавяй се с разчистване.

— Каква е вълшебната думичка? — попита Какс.

Очите на капитан Анастейзия се разтвориха широко от гняв. И нейните ноздри се разшириха:

— Залавяй се с разчистване, моля .

— В този ми ти гущер има прекалено много Еверет за моя вкус — измърмори Макхинлит.

Не са само акцентът и речниковият запас, започва и да звучи като мен , помисли си момчето. Капитан Анастейзия беше права: колко му беше известно на Какс?

Струваше си да погледаш как Какс разчиства обраслата растителност. Само с едно помисляне превърна ореола си в диск от въртящи се ножове, които кълцаха всичко пред себе си, прорязваха като с коса чиста пътека между дърветата. Листа, стебла, шипки и тръни, дори цели клони се превръщаха във вихър от стърготини и червен сок. Около Еверет и Сен като червен сняг се сипеха парченца от листа. Шарки, Макхинлит и капитан Анастейзия се захванаха с храповите механизми.

— Защо не може да построи двигател и не ни отмени с тегленето? — обади се Сен. Изобщо не правеше опит да прикрие своята неприязън към Какс. — Поне ще свърши нещо полезно.

— Тя и така върши нещо полезно.

— Тя?

— Искам да кажа „то“.

— Каза „тя“ — изсъска Сен. — Какво си разбрал? Какво си разбрал? Какво ти е казала?

Еверет нямаше представа защо е нарекъл Какс „тя“, но имаше някакво смътно усещане в главата, може би насадено там от самата Какс, докато сканираше мозъка му, за да се сдобие със знанията му по английски и палари, че точно това създание Джиджу е от женски пол. И че е млада. Стряскащо млада. Не искаше да се оставя на някоя от поредните игри на ревност на Сен. Бяха му познати още от момичешките клики в училището „Борн Грийн“. Съществуваха правила, които трябва да отгатнеш и хора, с които можеш или не можеш да разговаряш, но и това се налагаше да отгатнеш, и в крайна сметка всичко опираше до това на чия страна си, а не дали си прав, или не.

— Остави ги тези — каза той. — Онова, което искам да знам, е откъде черпи енергия. Нищо не се движи от нищото. Това не е никаква физика.

Лошата наука съсипваше научнофантастичните филми за Еверет. Междузвездни кораби, които могат да достигнат някое място за по-малко от шест парсека. Парсекът е мерна единица за разстояние, а не за време. И инерцията се запазваше. Защо този междузвезден кораб издаваше профучаващ звук, щом в космоса няма въздух, през който звукът да се предава? Когато Люк Скайуокър завиваше и правеше лупинги със своя екс-уинг изтребител, защо ускорението не изтръгваше гръбнака от гърба му? А другите стрелкащи се космически изтребители? С какво се задвижваха? Космическите изтребители и нанороботите не се задвижваха от невидима вълшебна енергия. Вълшебства не съществуваха.

Все пак — още не разбираше как работи Порталът на Хайзенберг.

Сен разсъждаваше практично по въпроса:

— Има ли значение?

— Има, защото единственият начин, по който мога да ги накарам да работят, без да нарушавам законите на физиката, е ако улавят електричество. Сякаш нещо го излъчва в тях. И си мисля, че ако могат да се захранват по този начин навсякъде, тогава и електричеството трябва да е навсякъде. Като например точно под краката ни. Ако ще строиш цял Диск на Андерсън, нищо не ти пречи заедно с това и да го окабелиш.

— И? Божичко, Еверет Синг, какви работи само ти се въртят из главата.

— Ако Джиджу могат да се захранват от тази енергия, и ние можем.

— О — произнесе Сен. И добави — Аа.

Викове. Шарки се зададе тичешком по разчистената пътека между дърветата, следван по петите от Макхинлит и капитан Анастейзия.

— Върнаха се! — изкрещя Шарки. — Sauve qui peut! 5 5 (Фр.) всеки да се спасява както може. — Б.пр.

Какс разтревожено нададе продължително, надигащо се подсвирване. Изправи се в цял ръст. Гребенът ѝ се наежи и от това започна да изглежда още по-висока. Ореолът прекрати кълцането като комбайн и прелетя, за да оформи корона около главата ѝ. Тя подметна палци нагоре. На върха на всеки от тях се появи закривено острие. А после Еверет видя от какво бяга екипажът. Връщаха се — пълчищата от гущери, които бяха погнали Шарки и бяха принудили екипажа бързо да се изкатери до кораба обратно по въжетата. Бързи, на една крачка, наближаваха все повече и бяха многобройни. Доста по-многобройни. Внезапен порой от тела, който се раздели при сблъсъка си с витловия двигател подобно на вълна и се разклони по дължините на въжетата.