Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Сен беше враждебна.

— Момче ли е, или момиче?

Какс преобрази едната перка на ореола си в малка муха робот и я изпрати да бръмчи около главата на Сен.

— Какво? Откъде да знам? Има ли значение? — каза Еверет. — Благодарение на него някакъв вид тиранозавър не ме отхапа наполовина. Ето това е важното.

— Има доста повече важни неща — заяви Сен. Тя отпъди с ръка мухата робот.

— Бона асок — каза Какс. Не само, че бе абсорбирало езика палари, но и говореше с акцент от Стоук Нюингтън.

— Най-добре да внимава да не е момиче, това е всичко — заяви намусено Сен.

Какс носеше здрави ботуши до коленете, както и няколко колана, накичени с торбички и джобове. Нищо повече. Еверет не беше достатъчно добре запознат с половете при гущерите, за да е наясно дори откъде да започне да гледа, какво остава да знае за кое да гледа — стига да се допуснеше, че гущеромъжете (или гущерожените) имаха такива видими органи. Ако се допуснеше, че след шейсет и пет милиона години еволюция дори се размножаваха като гущерите в лабораторния терариум в часа по биология. На свой ред Какс беше силно заинтригувано от човешката полова физиология, поне по отношение на онова, което създанието можеше да забележи под пластовете облекло.

Мухата робот избръмча и кацна върху гърдите на капитан Анастейзия. Макхинлит и Шарки се наежиха. Сен закъсня с един удар на сърцето.

— Какви са тези физиологични черти? — попита Какс.

Ореолът му се въртеше. Еверет имаше теория, че това значи възприемане на информация от ореола, който на свой ред я захранваше в Какс.

— Свободно, омита. И полони — произнесе капитан Анастейзия. — Това са човешки женски полови белези. Позволяват ни да храним бебетата си с мляко. На езика палари ги наричаме ненки. На кралски английски: гърди. Съществуват множество жаргонни наименования за тях. Повечето са изнамерени от мъжете, които през историята ни винаги са ги намирали за привлекателни и увлекателни.

— Ненки — произнесе Какс. — Нен. Ки.

— Пипне ли моите ненки, получава нож в каквото там си има — изсъска Сен.

Сега мухата забръмча в лицето на Макхинлит. Той я отпъди и тя се отдалечи с бръмчене, след което затанцува по-близо. Макхинлит се хвърли с разярен рев, улови мухата в ръкавица и я смачка. Внезапен вик и гованска ругатня. Макхинлит разтвори юмрук. От разрязаната длан на тежката му работна ръкавица се стичаше кръв. От разтворената му ръка изпадна златно острие, което проряза пътя си през поляната и се присъедини обратно към ореола около главата на Какс.

Какс изсвирука поредица от бързи и яростни ноти по адрес на Макхинлит.

— Аха, чурулик-чурулик, дяволице недна, да ти се връща — погледна я страховито Макхинлит.

Какс наежи гребена си от фини пера и се отви от клона, на който стоеше. Ореолът се нагъна. Еверет бързо застана с вдигнати ръце между Макхинлит и Какс. Отстъпете, хора.

— Назад, мистър Синг — заповяда капитан Анастейзия. Тя блъсна остро Еверет от пътя си и зае мястото му. — Не позволявам побоища тук. Мистър Макхинлит, да върнем това чудо на кораба. Какс… направи нещо полезно с тези твои остриета. Можеш ли да ни разчистиш пътека през растителността?

Джиджу създанието разшири ноздри, мембраните мигнаха над жълтите му очи:

— Ще го сторя.

Планът на Макхинлит беше прост. Окачваме совалката на въжета. Връзваме всяко въже около дънера на дърво. Започваме да се набираме на храповия механизъм. Витловият двигател се придвижва с пет метра. Повтаряме сто пъти.

Бицепсите на Еверет горяха. Раменете го боляха. Гърдите му протестираха при всяка извивка и всяко завъртане. Дори стомашните му мускули потръпваха болезнено. Но точно тогава Макхинлит отново надаваше вик: Набирай! И Еверет се набираше на храповия механизъм. Набираше се с цялата си сила. Докато ръцете му не започнаха да се израняват. Докато пред очите му не се появяха рояци червени точки.

— Почивка!

Еверет рухна, обърна се по гръб задъхано и се вторачи през червения листак към облачетата по небето.

Оставаха само шейсет.

Той отново се изправи на крака.

Какс наклони глава на едната и другата страна с онзи любопитен птичи поглед.

— Но ти си изморен, Еверет Синг — каза то. — Трябва да възстановиш силите си.

Трябва да се реванширам , помисли си Еверет. Докато разкачваше храповия механизъм от дървото, мяташе го през рамо заедно с въжето и го завличаше до следващото дърво. Трябва да се реванширам повече от всички. Трябва да бъда десет пъти по-добър член на екипажа от всеки друг на Евърнес и чак тогава може би ще успея да заживея със себе си.