Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Така че когато нещо падна върху лицето му, Еверет Синг се събуди. Изкрещя. Изтърси се от хамака. Изкрещя отново от удара, изкрещя, когато мускулите му от Голямото дърпане запротестираха в агония, изкрещя от тичащото нещо, което все още беше в неговата лати. Еверет включи светлините и видя златно паякоподобно нещо на прекалено много крака, което тичаше по дължината на процепа между вратата на каютата и рамката ѝ в опит да открие някое по-широко място, откъдето да се провре.

— Няма да стане — каза Еверет и го грабна за единия от краката.

Вдигна го, докато крачетата му ритаха усилено и го приближи на височината на очите си. Не беше насекомо. Не. Беше. Насекомо. После извика отново и го изпусна. Беше го гризнало. Докато нещото притичваше по пода в търсене на начин да се измъкне от каютата, Еверет откри една от тежките работни ръкавици на Макхинлит и го захлупи с нея. Усещаше как насекомото бръмчи под ръката му. Пъхна внимателно длан в ръкавицата, а после придърпа и другата. Всичко опираше до точния момент. Вдигна ръката, с която го държеше и преди златният паяк да успее да избяга, го захлупи с другата ръка.

Еверет отвори вратата на каютата със зъби и рамо и изтрополи по коридора към кухнята. Вътре имаше буркани, бутилки и здрави тенекиени кутии.

— Сега ще видиш ти…

На масата седяха Макхинлит, Шарки, капитан Анастейзия. Пред всеки от тях на масата стоеше буркан или тенджера. Във всичките имаше по един златен паяк.

— Присъединете се към нас, мистър Синг — каза капитан Анастейзия.

Еверет намери някакъв буркан с гумена капачка, изтръска паякоподобното нещо вътре и затвори капачката в момента, когато създанието правеше скок към свободата си. Затвори ключалката на буркана. Тънките като жици крака задраскаха в стъклените стени.

— Какво…?

Капитан Анастейзия вдигна пръст към устните си.

Виковете и тропотът се чуваха във всяка част от двестаметровото тяло на Евърнес . Бързи стъпки по металната мрежа на пътеката. Сен нахлу в корабната кухня с полудяла коса на фитили, с широко отворени и стреснати очи. Едната ѝ ръка бе притисната върху отвора на чаша.

— Пълен салон — обяви капитан Анастейзия. — Госпожице и господа, имаме си неканени гости.

Сен обърна ловко чашата си наопаки върху кухненската маса. Нещото вътре изтрака и се сви.

— „Господният ден ще дойде като крадец нощем“ — каза Шарки.

— Мистър Синг, повикай Какс — каза капитан Анастейзия. — Бих желала да поговоря с нея.

Капитан Анастейзия стовари буркана върху пода на товарния отсек. Уловените в капан неща вътре се загърчиха и задращиха по извитите стъклени стени на затвора си. Тя отстъпи със скръстени ръце. Еверет и преди бе виждал лицето ѝ такова: когато Макхинлит го беше заловил без билет на Евърнес и го бе отвел при нея, а тя се канеше да го изхвърли през шлюза като саботьор на Идлър.

— Открихме бижу приятелчетата ти — произнесе капитанът.

Какс приклекна ниско. Ставите и мускулите ѝ се огънаха по начини, каквито човешкото тяло не можеше да постигне. Вторачи се продължително и внимателно в буркана на палубата. Шарки измъкна светкавично пушката си и след миг беше притиснал дулата ѝ в тила на Какс. Ореолът ѝ проблесна в червено.

— Аха — каза Шарки. — „Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв.“ Искаш ли да се обзаложим дали ще успея да гръмна чисто главата ти, преди да ме пипнеш с някое от онези остриета, гущеромомичето ми?

Какс вдигна ръце — зловещо човешки жест.

— Ако ми позволите само за момент?

Екипажът стоеше в кръг около Какс и буркана със златни паякоподобни неща. Тя погледна всеки от тях продължително, най-дълго Еверет, със златните си очи с вертикални цепнатини.

Не съм предател , помисли си той. Има ли все още някаква следа от мен в теб, от теб в мен… след каквото и там да свършиха онези миниатюрни машини в орбита около главата ти? Ако има, трябва да знаеш, че ти имам доверие.

Бяха изпратили Еверет сам надолу по въжето към тъмната, пълна с крясъци гора. Вдигна очи нагоре и видя как светлината се върти заедно с отворения товарен шлюз на Евърнес . Лицата на хората от екипажа гледаха надолу към него. Шарки докосна периферията на шапката си. Еверет знаеше какво означава това. Еверет отново беше негов враг. Заплаха за безопасността на кораба.

Започна да вика към гората, като се въртеше бавно и се спускаше с въжето.

— Какс! Какакакакса!

Писъци, подвиквания, пърхане и чупене на клони, докато продължаваше да се спуска въртеливо.