Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— О, Боже! — извика Сен, след което се просна на земята, щом Какс си проправи път покрай нея.

Еверет вдигна Сен на крака, но масираната инвазия вече ги беше връхлетяла. Видя зъби, неизброимо много мънички, остри зъби. И нокти.

Какс застана пред вълната от създания. Вдигна ръце, прибра ноктите на палците си. Издаде продължително, мелодично подсвирване. Сякаш цялата червена гора направи пауза и се вслуша в песента ѝ. Роякът от гущери беше замръзнал на място. Всяко гущероподобно създание се изправи на задни крака, уви дълга опашка около тях и вдигна предни лапи. Еверет едва не се разсмя. Приличаха на мангусти. Извънземно разноцветни гущероподобни мангусти — хиляди. Гората заехтя от песен — песента на Какс, на гущеровия рояк. След което, след едно потрепване в цветовете на дъгата, бяха изчезнали.

— Имахте късмет — каза Какс. — Бяха мои сестри.

— Не виждам фамилни прилики — обади се Шарки.

— Сестрите ми по излюпване — обясни Какс. — От различно люпило сме, но всички идваме от яйцата на Императрицата на слънцето.

— Знаех си, че е момиче! — пламна Сен. — На теб ти е напълно абсолютно тотално и завинаги забранено да вършиш каквото и да е с нея, когато и да е, Еверет Синг.

— Значи са… като твои по-млади версии? — попита Еверет. Не обърна внимание на Сен.

Какс премигна и разроши гребен. По перата ѝ протекоха червени отсенки, които изчезнаха.

— Уф. Всички тези… секс неща. Не. Противно — за момент Какс скри лице в ръцете си.

— Откъде е научила за…? — запита капитан Анастейзия.

— От мен — отговори Еверет. Той докосна главата си с пръст. — И какво правите тогава? — попита на висок глас.

— Много яйца и сестри, но само една оцеляла — каза Какс. Еверет намираше за тревожно да слуша собствените си акцент и интонация от тънките устни на създанието Джиджу. — Преобразяваме се през много стадии, но има едно правило: правилото на силния. Разбили сте кукленския си кораб в средата на горските ясли. От моето люпило сме останали само две. Трябва да намеря тази своя сестра, след което ще я предизвикам на единоборство. После ще я убия и така ще се превърна в Наследница на Слънчевия трон на Господарите на Слънцето.

— Знаех си — изсъска Сен. — И принцеса на всичко отгоре.

— Някои стават принцеси, а не се раждат такива — прошепна Еверет.

Сен разшири яростно ноздри:

— Да не казваш, че съм принцеса? — тя се врътна и се отдалечи.

Останалият екипаж я гледаше по начин, който заявяваше: държиш се като принцеса .

— Сега сте в безопасност — каза Какс. — Сведенията са предадени сред люпилата на Господарите на Слънцето. Не са толкова интелигентни като мен или дори като вас, но щом веднъж нещо влезе в малките им главици, остава там. Има един проблем…

— Не сте единствените в тези… горски ясли — направи заключението Еверет.

— Всички големи подвидове си имат люпилни в горските ясли — обясни Какс. — И ако сте приятели на Господарите на Слънцето…

— Сме врагове на всички останали — довърши Еверет.

— Такъв е начинът на Джиджу.

— Тогава решено — прекъсна ги капитан Анастейзия. — Нищо не ни задържа на този свят, така че ще се изнесем от него завчас. Благодарим ти за гостоприемството, Какс, но трябва да сме на други места и да вършим други неща. Искам до залез този витлов двигател да е готов за издигане. Всички на храповите механизми. Това се отнася и за вас, мистър Синг и мис Сикссмит. Какс, кълцай.

— Ето една идея — прошепна Сен, когато с Еверет се върнаха към механизмите. — Да не споменаваме пред нея, че изядохме една от сестрите ѝ.

— Ами всъщност аз не ядох от нея.

— Не, но я приготви с къри — намеси се Макхинлит, дочул разговора им. — Ето, сложи си тези. — Той подхвърли на Еверет резервен чифт тежки работни ръкавици.

На Еверет му се стори, че зърна мимолетна усмивка. Опрощаването беше започнало. Момчето нахлузи ръкавици и улови дръжката на механизма. Оставаха петдесет и девет.

Цикади? Онези неща, които бръмчат и щракат нощем из топлите страни по света? Големи са. По-големи, отколкото си мисли човек. Фамилна почивна вила в Турция, съвсем близо до Кушадасъ. Една голяма спалня за Лора и Теджендра, импровизирано легло в една ниша до открития огън за Еверет. Беше си паднал по него. Малко гнездо, скрито в каменните стени. И Виктъри-Роуз не беше с тях, дори не беше замислена. Еверет беше заспал в своето малко скривалище, вслушан в бръмченето и жуженето на средиземноморските насекоми, които казваха: топли вечери, ухание на чубрица и розмарин, тюркоазно море в края на шосето. Ето с такива мисли се бе унесъл. И се събуди с писък, когато онова, което издаваше този звук, падна върху лицето му от каменната стена. Крака и хрускави парченца, малки остри шипчета и трънчета, които го дращеха. И беше голямо . Еверет продължаваше да пищи, докато тичаше с дюшека си към спалнята на мама и татко, където го хвърли на пода, плъзна се върху него и спря ударно в стената. Цикада, както научи по-късно. Да дадеш име на ужаса не го правеше по-малко ужасен. Все още потръпваше от мисълта за хрускавите, хитинови буболечки с дълги, дращещи крака.