Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Само Чарлз. И онзи глупак от Земя 10, Маккейб. Момчето е негов семеен приятел. Разбира, когато крия информация от него.

— Ако момчето е направило скок до Световното колело на Джиджу, тогава всяка планета в Целостта е изправена пред неминуема опасност. Джиджу? Да разполагат с Инфундибулума и порталите на Хайзенберг? Всички ще умрем в пламъци.

— Разполагаме с малък прозорец и все още можем да действаме — отговори Шарлът Вилие. Снегът вееше над гранитните павета на „Сант Омерхауплас“. — Ще изпратим отряд до Световното колело. Ще си възвърнем Инфундибулума с всички необходими средства. Проследяващото устройство ще ни позволи да стоварим силите си с голяма точност. Хирургическа точност.

— Хирургическа точност. В този израз има кръв — произнесе Ибрим Ходж Керим.

— Ако се наложи да избием всички на онзи въздушен кораб, така да бъде.

— Ние? — попита той.

— Известно ви е, че Съветът по сигурността ще протака и увърта почти до момента, когато градовете кораби на Джиджу увиснат в небесата ни — заяви Шарлът Вилие.

— Изглежда, трябва да вляза в принудителен съюз с Ордена ви — произнесе Ибрим Ходж Керим. — Но не мога да предоставя повече войници от Земя 2.

— Ще използваме моите хора — каза Шарлът Вилие. Тя придърпа по-плътно около себе си яката на палтото.

— При две условия — каза той. — Първо, ако се провалят, ще информирам Президиума.

— Разбира се. Сигурността на Познатите светове е от първостепенна важност. Но няма да се провалят.

— Второто ми условие: вашите войници никога не са напускали собствения си свят. Допреди няколко месеца дори нямаха представа, че съществуват други светове. Липсва им междуравнинен опит.

— Какво точно искате, Ибрим?

— Да ги водите вие.

Освен това си много умен човек , помисли си Шарлът Вилие. Не мога да откажа. Ако успея, никой няма да научи за това. Ако се проваля, ще си премахнал своя съперник. Само че няма да се проваля и войната помежду ни е обявена открито, а когато се върна, ще се разправя и с теб, Ибрим Ходж Керим.

— Ще ми трябва подходяща екипировка. Тежко въоръжение. Достъп до военен скоков портал. И релейно устройство за обратния път. Ако нещата се объркат, искам хората ми да се измъкнат от там.

— Ще носите релейно устройство?

— Може да съм всичко, за което ме мислите, Ибрим, но не прахосвам без нужда човешки живот.

— Толкова се радвам, че казахте „без нужда“. — Той бутна настрана чашата и чинийката си и се изправи. — Естествено, не бихте желали да се бавите повече. С всяка изминала секунда Целостта е изправена пред все по-голяма угроза.

— Целостта ще открие, че си върша работата безукорно — каза Шарлът Вилие.

Тя проследи как Ибрим Ходж Керим изчезва във въртеливите снежинки. Остави няколко шилинга в чинийката и прекоси „Сант Омерхауплас“ до моста „Ненин“. Снегът удряше остро бузите и устните ѝ, а камбаните на катедралата „Братята Христос“ удариха за половин час. Зад нея близнаците сервитьори прибраха столовете и спуснаха кепенците на кафене „Русата мечка“.

Еверет никога нямаше да разбере хората. Истинско, стопроцентово извънземно — жив динозавър, — и нито един от членовете на екипажа не беше развълнуван.

Макхинлит проявяваше презрителност по въпроса:

— Колко „Ка“, каза? — той поклати глава, когато Еверет повтори името. Какакакакса беше приклекнало на един от клоните, който витлов двигател номер две бе повалил по време на падането си през горския покров. Вдигна глава, когато чу името си. Много човешка реакция. После мигна с мембраните на очите си. Много нечовешка реакция. — Бугарело на това. Какс.

Макхинлит се върна обратно към огледа на двигателя си, като ту съскаше ужасено, ту гукаше влюбено. Какакакакса — Какс — го огледа, като килна глава първо на една страна, а после на другата.

Капитан Анастейзия беше подозрителна:

— Какво ни е известно за това създание… този индивид? Как е научило езика ни? Какво е онова нещо на главата му? Какво търси тук? Откъде е дошло?

Не оставяше никакво място за отговори, за което Еверет изпитваше облекчение, защото осъзна, че за времето, което бе прекарал в очакване екипажът да се появи с подемната екипировка, Какс — името вече му се бе прилепило — е открило много за него, а той почти нищо за Какс, освен това, че народът му наричаше себе си Джиджу, произнесено с двутонално птиче подсвиркване. А нещото около главата на Какс — името му на езика Джиджу се състоеше от три спадащи трели — е някакъв вид рояк от микророботи, който приема такава форма, каквато пожелае Какс. И можеше да влияе на умове, включително на тези на карнозаврите, както и да чете мисли — включително неговите собствени. Жегата на горската поляна бе невероятна, но Еверет почувства как стомахът му се вледенява пронизващо. Какво друго освен езиците беше усвоило Какс от ума му?