Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

И все пак Еверет М откри, че може да мисли, откри, че от устата му излизат думи:

— Да — произнесе той. — Отидох.

Бяха само две думи, при това не от най-умните, но чистият шок от тях му осигури време да помисли върху следващите. Трябваше да ги подбере внимателно. Всичко, което щеше да се случи по-нататък, щеше да бъде тяхно следствие.

Очите на Райън бяха широко разтворени. По-широко от във филм на ужасите. По-широко от порно-на-айпада-ти. Широки като в най-изумителното-нещо-което-ти-се-е-случвало. Шокът се превърна в широка усмивка.

— Знаех си. Знаех си! Индустриален парк в Енфилд: никога! Голяма, опашата лъжа.

— Преминах — каза Еверет М.

— Какво беше усещането?

— Изобщо не заболя — отговори той. Истина беше. — Има ярка светлина, а после виждаш какво има от другата страна, прекрачваш и си там. Не отнема време.

— През един от онези… портали нещо си?

— Портали на Хайзенберг.

Цялата тежест на онова, което беше отгатнал, на онова, което му казваше Еверет М, най-после се стоварваше върху Райън. Устата му се отвори. Обгърна се с ръце. Потрепери.

— Боже мой. О, Боже мой! Отишъл си в друга вселена. Отишъл си. В друга. Вселена! Как? Искам да кажа? Кой?

— Баща ми има позната в Импириъл. Тя е разработила програмната част и всичко останало.

После още по-големият въпрос, отвъд големия въпрос, надвисна над Райън, като буря отвъд дъждовен облак:

— Къде отиде?

— Земя 3 — отговори Еверет М. — Има девет паралелни свята… десет, ако броиш твоя… нашия.

— Да не е онази, където Британия прилича на Испания или Мароко? — попита Райън.

Защо копието Еверет му я беше показвал?

— Не, това е Земя 2 — отговори той. — На Земя 3 няма петрол.

За момент си помисли, че Райън ще падне от стола.

Няма петрол. Еверет едва ли не виждаше как Райън изследва концепцията. Няма петрол!

— Но тогава как…? — попита накрая той, а после отговори на собствения си въпрос: — Въглища! Яко. Стиймпънк!

— Още по-яко — каза Еверет М. — Електричество. Тесла-пънк. — Никога не беше ходил на Земя 3, но не смееше да спомене света, който сам познаваше: Земя 4. Фактът, че основната разлика между нея и тази Земя, беше присъствието на Трин и тяхната технология… както и това, че премиер там беше мистър Портильо, който в тази вселена като че ли беше телевизионен говорител… можеше да посее подозрение в ума на Райън, което Еверет М не желаеше да подхранва. — И въздушни кораби.

— Онзи видеоклип! — извика Райън.

Той се обърна към компютъра и заудря клавишите. Видеото още беше в „Ютюб“.

Образът трепереше, приближението подскочи толкова бързо, че Еверет М почувства световъртеж; на саундтрака се чуваха хора, които задават невероятно глупави въпроси, както постъпват хората, когато са изправени пред нещо далеч отвъд личните си преживелици. За Олимпиадата е , повтаряше някой отново и отново. Трядае. Олимпиадата. Райън паузира изображението на хералдическия герб на носа на въздушния кораб. Вдигна рамене. Кажи ми.

— Това е въздушен крузер модел-27 от Кралския военновъздушен флот — излъга Еверет М. Вече разполагаше с необходимата история. — Закриля ме.

За момент допусна напълно сериозно, че очите на Райън могат да избухнат.

— Открих баща си — продължи Еверет. — Отвлекли са го, за да не попадне работата му в грешните ръце. Ако искаш да правиш скокове между световете, трябва да пътуваш от портал на Хайзенберг до портал на Хайзенберг. Но баща ми е открил начин да се преминава от всяка точка на всеки един свят до всеки друг. Просто така. И там някъде съществува империя на злото, която иска да се добере до това познание. А постигнат ли го, могат едновременно да нахлуят навсякъде. Включително в нашия свят, ей тук. Така че има нещо като специални части, които опазват безопасността — най-големите лъжи са най-близки до истината. Подобно на две снежинки, които падат на планински хребет, накрая могат да се озоват в различни океани. Истина или океан от лъжи. И също като снежинките събират около себе си други, превръщат се в лавина от лъжи. Еверет М откриваше, че е лесно да лъже Райън Спинети. И забавно . — Пазят баща ми на сигурно място, но мен изпратиха обратно. Дадоха ми кораба. Не е тук, разбира се… просто на около една вселена оттук… но ако загазя, мога да се свържа с него — той извади телефона си.

— Това е твоят телефон — каза Райън.

— Имам специално приложение — обясни Еверет М.

— В такъв случай… когато корабът беше дошъл? — попита Райън.