Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Кога ти се случи?

Еверет М знаеше, че Райън е бил най-добрият приятел на неговото копие. Тези бяха от най-трудните лъжи. Родителите — Лора — бяха лесни; винаги си мислеха, че всичко извън нормалното е по тяхна вина или че ги наказваш, или че има нещо общо с наркотици. Най-добрите приятели те познаваха добре. Знаеха онова, което показваш единствено на приятелите си. Познаваха истинското ти аз, колкото и странно, фалшиво и банално да е.

Райън се мръщеше към пространството от лактите до китките на Еверет М, докато след душовете превръщаше косата си в манга прическа с помощта на хавлиената кърпа. Горещата вода бе накарала линиите на шевовете да изпъкнат — тънки, бледи резки върху тъмната му кожа.

— Минах през бодлива тел. Глупава работа.

— Къде?

— В Енфилд.

— Качил си се чак до Енфилд?

— Както ти казах, доста неща съм забравил. Едва сега си го припомням.

— И аз бих си припомнил, ако съм минавал през ограда от бодлива тел — каза Райън.

Всичко, което Еверет М искаше, бе Райън да престане да задава въпроси. Той спусна ризата си над линиите, където плътта му се срещаше с плът и раните се усещаха като капки стопено стъкло, стечено по тялото му. Вдигна рамене, отмести очи от Райън. Край на разговора. Знаеш, че лъжа , помисли си Еверет М. Мислиш ме за слабак самоубиец. Не му харесваше Райън да си мисли такива неща за него. Не му харесваше Райън да си го представя как намира подслон под ролетката на някоя врата в индустриалния район на Енфилд, как взима парче стъкло, как навива ръкав и кожата му настръхва от студа, как опитва остротата на острието върху меката бледа кожа от вътрешната страна на ръката си, докато не разбере колко силно да натисне, за да пореже, как го прокарва от китката до лакътя, а стъклото разтваря плътта му чисто и с лекота, как кръвта се събира в края на порязаната линия и започва да капе по бетона, като вдига пара. Мисълта го караше да се стяга вътрешно. Да усеща как сърцето му потръпва. Не съм такъв, за какъвто ме мислиш , искаше да каже. Не съм слабак. Никога не можеше да му го каже.

Тръгна към дома. Чувстваше се премръзнал и мръсен, пълен с нечисти неща, сякаш стерилната, бяла технология на Трин беше инфектирана. В последно време в Гробищния парк „Абни“ имаше повече предупредителни ленти, отколкото открити пространства. Общинският съвет беше отворил наново парка, но новото шок! заглавие в Излингтън газет гласеше: „САТАНИНСКИ КУЛТ ОСКВЕРНЯВА ГРОБОВЕ“. Битката му с Наан беше оставила след себе си забележителна каша от кости и черепи като от филм на ужасите. Местната жрица на уиканите беше интервюирана по радиото, за да разясни, че разровените гробове и пръснатите кости по-вероятно са дело на кучета, язовци или личности от мъжки пол под двадесет и три годишна възраст, а не на сатанисти (каквито не съществуват) или вещици и уикани (които се числят към уважавана религия с няколко сборища в Хакни и към чиято членска маса се числяха неколцина съветници). Беше спасил света, но днес това не му доставяше радост. Беше изрод, скърпена работа от кожа и пластмаса. Плашило. Самотник.

Телефонът му издаде предупредителен сигнал. Текстово съобщение с изображение. Собственият му задник, във футболни шорти и клин на отбор „Червен“, наведен, докато загребва топката. Същият екип, с който беше облечен сега, с училищния блейзър върху футболната фланелка.

ПО-ХУБАВ С ПО-МАЛКО , гласеше съобщението.

Еверет М възкликна. Написа бърз отговор. Тези З 10телефони бяха големи боклуци.

Да не ме секстираш?

Иска ти се , дойде отговорът, а после, след един линк към страница във Фейсбук: СЕКСИ ЗАДНИКЪТ НА ЕВЕРЕТ .

— Божичко! — Еверет М почувства как горещото изчервяване премина от шията към лицето му, докато разглеждаше колекцията от снимки на собствения си задник в най-различни спортни екипи, на головата линия на стадиона на „Борн Грийн“. Разхождащата кучета жена го изгледа, докато завличаше подопечните си покрай него: Еверет М, потънал в земята, притиснал ръка към широката си усмивка. Телефонът сигнализира за ново текстово съобщение:

НУМИ КАЗВА МОЖЕШ ЛИ ДА ЗАПОЧНЕШ ДА СЕ ЗАНИМАВАШ И С КАРАНЕ НА КОЛЕЛО?

Еверет М почувства как го пронизва болезнена игла, когато съобщението предизвика съответния спомен: за баща му — как се отдалечава на велосипеда, който струваше колкото една семейна почивка в Турция, облечен в правилната екипировка, но без да успява да напъха крака в клемите на педалите. Истинския му баща. Мъртвия му баща. Само една болезнена игла, само за миг.