Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Всичко е наред — повика Еверет. — То е… мисля, че е… Еха!

— Добре ли си, Еверет?

В главата си чуваше гласове. Гласове, които бяха един глас. Неговият глас. Еверет на четиринайсет години; Еверет като прохождащо дете, което казва първата си дума — Тотнъм, твърдеше баща му, макар че майка му твърдеше, че в действителност е казал „Теди има око“; Еверет като развълнувано деветгодишно момче, след като е посетил шоу в Лондонския планетариум; Еверет — умното хлапе, което винаги дава правилен отговор в шести клас; Еверет, докато говори палари; няколкото думи на пенджабски в речника на Еверет. Хиляда гласа, които говореха едновременно, като един. Създанието вдигна друг пръст и златният ореол се отдалечи от лицето на Еверет, протече по пръста, нагоре по дългата ръка, и се присъедини към бавно въртящото се хало зад главата му. Еверет си помисли, че създанието прилича на Ганеш или Шива Натараджа, с техните ореоли, които горяха като златни пламъци.

Създанието издаде звук, който прозвуча така, все едно папагал произнасяше Еверет Синг. Отново издаде същия звук, вече по-ясен.

— Еверет Синг. Земя 10.

Гласът му беше като на птица и повече музика, отколкото език, но Еверет разбра всяка дума.

— Божичко — каза той.

Създанието наведе отсечено глава наляво, а после надясно.

— Божичко — каза то. — Ти си Еверет Синг от Земя 10 — после погледна Шарки, сви пръст. Ножът излезе от шията му, проблесна обратно към блещукащия ореол и се изпари в искряща прах.

— Да не би току-що да научи целия ми език?

Отново поглеждането отляво и отдясно. Птиците правят така, помисли си Еверет. Гаргите и свраките. Умни птици.

— Да — отвърна създанието. Гласът му все повече губеше птичата песен в себе си и с всяка следваща дума придобиваше акцент от Стоук Нюингтън. Гребенът му се надигна и стана електриково син. — Казвам се Какакакакса.

— Шарки — обърна се към него Еверет. — Сега повярва ли в гущерохората?

Хилядата камбани на Хайден забиха от градските църковни кули. Звън след звън, камбана след камбана, от шпил на шпил, от карильон на карильон, все по-надалеч, докато най-сетне камбанните удари откъм Зееференкерк на Острова на веригите увиснаха слабо в жълтия вечерен въздух. Беше започнал да вали мек, мокър сняг, който за момент оставаше бял върху паветата на двора под прозореца на Шарлът Вилие. От витражите около двора струеше златиста светлина.

— Колко са ни верни? — попита Шарлът Вилие.

— В нашата секция Азис, Де Фрайтас, Тлало. Хората от Земя 10.

— Не са достатъчни, Чарлз. Не са достатъчни. Но поне подсигурихме Ибрим Ходж Керим.

— Поискала си от него да се присъедини към Ордена.

— Един вид. Той ме информира, че няма да се нуждае от помощта на Ордена. За нещастие. Но осъзнава ситуацията. Фактът, че в миналото ни е помагал, може да навреди сериозно на шансовете му да стане Примарх на Целостта на Познатите светове.

Чарлз Вилие си взе бонбонче от една порцеланова чинийка:

— А обмисляла ли си възможността просто да реши, че няма да се кандидатира за Примархията?

— Абсурд. Пълна нелепица.

— Не всеки е толкова амбициозен като теб, кора — каза Чарлз Вилие, като си позволи още едно сладко бонбонче. — Тези наистина са вкусни. Още не мога да схвана тази работа с близнаците, но наистина умеят да готвят.

Почукване на вратата. Люис, камериерът на Шарлът Вилие от Земя 3, влезе с кафето. Забеляза неловкото мълчание, докато го наливаше в две чаши.

— Благодаря ти, Люис.

Шарлът Вилие отпи. Беше изключително, както и очакваше. Как успяват да направят така, че и на вкус да е същото както на мирис? — зачуди се тя.

Телефонът на Чарлз Вилие припя. Той почукна на екрана му, след което се изправи, отиде при вратата на кабинета, отвори я и погледна нагоре-надолу по коридора.

Заключи вратата след себе си.

— Разполагам с данни от проследяващото устройство — каза той.

— Значи работи!

— Евърнес е направил скок. Знаем къде са.

— Чудесно. До утре сутринта ще разполагаме с Инфундибулума.

— Не мисля — произнесе Чарлз Вилие. — Изглежда, скоковият ти пистолет не действа на толкова случаен принцип, както си мислиш.

— Разясни.

— Равнината, където е отишъл… посещавана е и преди — каза Чарлз Вилие. — Маркирана е от хаотичните наблюдения на сондата от З 1.

Преди Наан да асимилират деветдесет процента от човечеството на Земя 1 и да го превърнат във втечнен нанотехнологичен разум, на същия свят бяха провели едни от първите проучвания в работата с портали на Хайзенберг — разпращане на сонди на случайни скокове из паралелните Земи, за да бъде картографирана поне една прашинка от огромното разнообразие на Множеството от Всички светове.