Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Еверет, не е необходимо да опитваш да обясняваш всичко — каза капитан Анастейзия. — Понякога да си там е предостатъчно. Мисля, че вече не бих ти отказала едно горещо какао.

— Да, мадам.

— Пригответе го, мистър Синг. И бона закуска за всички. Включително за мистър Шарки. Според мен ще е доста гладен.

Отново на лов. Не за месо. Шарки не би допуснал тази грешка за втори път. Беше прекарал цялата нощ на крак в пъшкане и повръщане. Бяха на лов за метал. За двигатели. Шарки разсичаше пътека през бодливи лиани и пухкава папрат, която се накъдряше надалеч от острието на мачетето му. Еверет беше на три крачки зад него. Следваха линията, по която Евърнес се бе приземил, надалеч от реката, където Сен скри дрехите на Еверет, и гората беше гъста и объркваща. Еверет не виждаше на по-далеч от пет метра във всяка посока. Нямаше структура, очертания, нищо, по което да се ориентираш; единствено растителни пластове след растителни пластове. И звуци. Свирукане, писукане, музикално чуруликане и дълбоки подвикващи звуци, които се надигаха до високи писъци; щракане, тупкане, стържене, драскане, пъхтене, бръмчене. Навсякъде наоколо, но без да успеят дори да зърнат нещата, които ги издаваха. Имаше раздвижване сред короните на дърветата или потрепване с криле на неща, които приличаха на пеперуди с размерите на куче, или пък помръдване на сянка на фона на дървета и листа, но зърнато само с крайчето на окото. Всеки път, когато Еверет поглеждаше, нямаше нищо.

Компасите бяха безполезни. В Света на Диска нямаше северни и южни магнитни полюси, каквито би имало на една сферична планета. Иглата на компаса се въртеше по цялата скала. На дисковете на Андерсън имаше две посоки: към и откъм слънцето.

— Човек би си помислил, че нещо толкова голямо ще остави също толкова голяма дупка — обади се Шарки, като присви очи към замайващите слънчеви лъчи, които нахлуваха през листата.

— Мисля, че тук нещата растат доста бързо — каза Еверет.

Той се покатери през хребета на един разкрит корен и се спусна в сянката. Нещо се хвърли към него, нещо бледо, безоко, сребристо, което надигна яката си от прозрачна плът и се изплю. Еверет се наведе под зелената струя. Тя удари едно листо, което незабавно започна да пожълтява и да се съсухря. Шарки завъртя приклада на едната пушка и удари здраво нещото. То издаде съскащ писък и се скри в тъмнината.

— Имам една идея. Хайде да се държим настрана от сенките — каза той. — Пази се, мистър Синг. — Шарки подхвърли другата пушка на Еверет. — Знаеш как да я използваш.

Продължиха нататък, като внимателно заобикаляха сенките, които никога не се променяха. Кожата на Еверет настръхна. Имаше чувството, че го наблюдават, не един чифт очи, а цялата гора.

— Кажи ми, мистър Синг, наистина ли вярваш, че този свят е направен от гущерохора? — попита Шарки.

— Еволюирали динозаври. Може да не са изглеждали много по-различно от теб и мен… ходели са на два крака, очите им са гледали напред, имали са си ръце, палци и всичко останало. Вероятно са били малко по-люспести.

— Звучат ми като гущерохора. И не че вярвам много на такива неща, но ми се върти из главата, че гущерохора или не, ако е имало достатъчно умен народ, способен да построи нещо като Света на Диска, ами, не мислиш ли, че вече щяхме да сме се натъкнали на доказателства за него?

— Мястото е огромно — отговори Еверет. — На този свят лесно можеш да пропуснеш цели цивилизации.

— Възможно е — призна Шарки.

— Като казваш, че не вярваш много на такива неща, какво означава това? — попита Еверет.

— Когато Той го е построил, този свят е имал съвършен дизайн, но гущерохората са сметнали за уместно да въведат свой собствен дизайн, не само на този свят, но и на всички останали светове около слънцето. Това аз наричам високомерие… сатанинска гордост. — Еверет знаеше много добре, че не трябва да спори с хора по въпросите на личната им вяра. — Само че съм виждал и неща, за които думите Му не говорят — продължаваше Шарки, — и вярвам, че там, където няма директни насоки от писанията, хората са свободни да интерпретират съгласно собствената си мъдрост. — Шарки вдигна ръка: — Тихо. — Еверет замръзна. Шарки се завъртя бавно. — Между нас и зоната на изхвърляне има нещо.

— Какво? — прошепна Еверет. Ръцете му стиснаха по-здраво пушката.

— Нямам абсолютно никаква идея — отвърна Шарки. Той престана да се върти бавно. — А! „Търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.“ — той посочи с пушката.