Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Е, на каква възраст си? — попита той. Промяна на темата. Измъкни се надалеч от тийнейджърските оми разговори.

— На почти шестстотин дни.

Еверет си даде предостатъчно време, за да извърши мислената аритметика. Дните на Света на Диска бяха с продължителност около трийсет часа. Това правеше Какс на около…

— Две годинки!

— Както казах, всичко, което се случва вътре за маймуните, се случва навън за Джиджу. Когато люпилото спадне до около стотина индивида, настъпва първата трансформация, след което привличаме ореолите си и се превръщаме в истински Джиджу. Все още раста, но имам дванайсет убийства.

Еверет беше начинаещ в разчитането на емоциите на Джиджу, изобщо не бяха сходни с човешките, никак дори, но разчете еквивалента на гордост в цветовете по гребена на Какс.

— Чувам онова, което казваш, но е толкова, толкова далечно от всичко познато за мен. Прилича ми на… Най-близкото, за което се сещам например, са децата в Сирия или малолетните войници в Африка. Но не мога истински да зная какво им е и на тях. Просто нещо, което съм виждал по телевизията, не мога да го почувствам. По думите ти животът тук ми се струва евтин.

— Толкова, толкова много грешиш, Еверет. Животът е всичко за нас. За нас всеки момент е като горящ пламък, скъпоценност или цвете, защото разполагаме с толкова малко такива. Имаме и дума за това. Не може да се преведе. — Какс издаде спадащо подсвирване като от флейта. В тази кратка фраза се съдържаше всеки музикален строеж, всяка промяна в акорда, които бяха преобърнали сърцето на Еверет. — Представи си буря, голяма, виеща буря, по-голяма от всяка друга, която си преживявал — продължи Какс. — Буря, която може да изтръгне пръстта от костите на света. Тази буря е вила и бесняла вечно. Сетне за момент вятърът стихва, настъпва спокойствие, появява се слънцето. В спокойствието, в покоя, пропява създание. Само за момент: песента. А после облаците се сключват и вятърът се завръща, и бурята продължава вечния си вой. — Какс отново произнесе болезнено красивата мелодия. — Това е песента в сърцето на бурята. За нас животът е безценен, защото не живеем толкова дълго, колкото вие, маймуните. По времето, когато станеш на трийсет, аз ще съм мъртва. Ако врагът не ме убие пръв. Светът е колело на чудесата. — Еверет беше чувал Какс да казва този израз и преди. Като благословия или молитва. — Живеем своя живот бързо и трудно, със знанието, че това чудо ще свърши. Всичко, което преживявам, може да бъде веднъж и завинаги за мен, така че трябва да изсмуча всяка капка нектар от него. И за теб е съвсем същото. Само че тъй като живеете продължително, си мислите, че ще е завинаги. Но никой не живее вечно, Еверет. Бурята ще се завърне и никога няма да свърши. Мисля, че нашият начин е по-мъдър.

Някъде пред тях се разнесе лаещ бунтовнически вик. Еверет видя шапката на Шарки да се подава във въздуха, окачена на върха на пушката му.

Витловият двигател лежеше под лъч светлина в средата на поляната от прекършени клони и нацепена дървесина. Еверет погледна нагоре към кладенеца, който двигателят беше проправил с падането си в гората. Там горе — ясно, синьо небе. Необятните Горски ясли около него отекваха от гласове; пласт след пласт от звук, който се разпространяваше все по-надалеч, щом създание повикаше друго създание. Тук беше опасно, но красиво.

Опитвам се да възприемам така, както възприемат Джиджу , помисли си Еверет. Всяко усещане, сякаш е за пръв и последен път.

Нановъглеродът беше лек и много здрав — необходимите качества за инженерната част на един въздушен кораб — и горският покров беше омекотил падането, но Шарки си проправяше внимателно и неуморно път около совалката, като опипваше с крак всяка цепнатина и пролука.

— Все още проявявам интерес към спермата ти — каза Какс. Беше кацнала на едно коренище и приглаждаше гребена си с ноктите на палците, като от време на време спираше, за да изучи какво се е закачило в тях. — Слагал ли си от нея в момичето Сен?

При тези думи дори Шарки прекрати огледа, за да се вторачи.

— Какво? — извика Еверет. — Какво, мамка му… Не, за Бога! Тя е само на тринайсет! Почти на четиринайсет. Не!

— Не са ли плодовити човешките женски на тази възраст?

— Да, но… имаме си правила. Трябва да си на шестнайсет. Струва ми се.

Като всяко единствено дете на пиратстващ въздушен товарен кораб, Сен беше откровена и открита като моряк по отношение на секса. Далеч повече, отколкото Еверет някога би могъл — често го караше да се изчервява с прямотата си, — но момчето си знаеше, че е просто Големи Приказки. Сен беше твърде горда, с огромно обладание, достатъчно добре възпитана от Анастейзия Сикссмит, за да си играе със секса. Беше красивата капитанска дъщеря: беше принцеса.