Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Внезапно собствените му очи се проясниха. Внезапно разбра какво трябва да направи. Не можеше да има грешка.

— Какс!

Той плъзна пушката през хлъзгавата от кръв пръст.

Докато върхът на късото, убийствено острие пронизваше кожата на гърлото ѝ, създанието отдолу грабна пушката, заби я странично в убиеца върху себе си и натисна спусъка. Изстрелът запрати сестрата ѝ по люпило във въздуха, в експлозия от кръв и месо, и кожа.

Магията беше нарушена. Еверет нададе вик. Падна на колене. Повърна. Продължи да повръща, докато създанието Джиджу се надигаше, приближаваше потръпващата маса от натрошена плът и впи нокти в нея, отново и отново, и отново, и отново.

— Какс…

Създанието вдигна глава, стрелна очи към него. Лицето ѝ беше като кървава маска. В тези очи нямаше нищо, което Еверет би могъл да разпознае.

— Боже мой, Боже мой, Боже мой, Боже мой — прошепна Еверет.

Това беше смърт. Окончателна, кървава и отвратителна. Никакво оспорване, никакво връщане назад. Пред собствените му очи. Никога досега Еверет не беше виждал смъртта. Не беше докосвала семейството му. Когато копието Теджендра умря, при нападението срещу Импириъл колидж, за да се доберат до Паноптикума, Шарки беше избутал назад Еверет. Беше чул смъртта — два изстрела, — но не я видя. Е, сега беше. Видя я да идва болезнено и без всякаква надежда за милост или бягство. Мразеше я. Мразеше факта, че не можа да направи нищо.

— „Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали“ — промърмори бързо Шарки. — „Но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.“

Ноктите на създанието се разпаднаха на съставните си ботове и се реформираха обратно в ореол. Оръжията на мъртвата Джиджу се пръснаха и реформираха, надигнаха се като облак комари и се присъединиха към ореола на оживялата Джиджу. Ореолът засия лъчисто. Тя залитна. Затвори очи. Тънките ѝ устни се раздвижиха сякаш в болка или защото произнесоха нови и странни думи. Очите ѝ се отвориха широко.

— Зная всичко! — извика Какс. — Аз съм… всеки! — Тя прокара ръка през лицето си, приглади осакатения си гребен, вторачи се изумено в кръвта и мръсотията. — Вода! Вода, веднага! — Еверет ѝ подаде манерка. Какс изля водата върху главата си, изтърка мръсотията. Никой не поглеждаше към мъртвото нещо в другия край на поляната. — Всичко! Всички останали… всичко, което са видели, разбрали, научили. Всички техни спомени, целия им опит… имам всичко. Аз съм едната и единствена. Аз съм Какакакакса Хархаввад Ексто Кадкайе, Принцеса на Господарите на Слънцето! Благодаря ти, Еверет Синг. Тронът на слънцето ти е задължен. — Какс отново се олюля. Еверет си представи как информацията се стича в мозъка ѝ. — Елате с мен. Трябва да дойдете с мен. Ще ви покажа Палатакахапа, двореца на моята майка. Никога не съм била там… но вече го виждам в ума си. Толкова е красив. Ще призова летец. Мога да го направя. Цяла флотилия от летци! Би било върхът. Ще отидем, да, още сега. Надалеч от тук! Мразя тази гора!

— Хей, хей… всичко това е много хубаво и радостно — обади се Шарки, като си взимаше пушката и я чистеше. — Но преди да припнем всички заедно, имам един въпрос: къде, по дяволите, е корабът ни?

Шарлът Вилие пристегна в кръста късата си униформена куртка и нагласи баретата под правилния ъгъл. Отвори рязко капака на кобура, окачен на колана ѝ „Сам Браун“. От другата страна на портала можеше да има какво ли не. Зайцев пристъпваше на три крачки зад нея. Спасен от онези евтини, зле ушити костюми на Земя 10 и пременен в новата си бойна униформа на Кралската армия, вече изглеждаше едва ли не достоен за уважение.

Ибрим Ходж Керим беше човек на думата си. Високотехнологично въоръжение от Земя 2. Сигурен и ексклузивен достъп до военен Портал на Айнщайн в подземните нива на „Тайрон тауър“. Официалната версия беше, че порталът е изваден от експлоатация за рутинна инспекция. Собствените ѝ частни въоръжени сили от Земя 10 и Зайцев, нейният главорез.

Двама от войниците ѝ разтвориха двойната врата на порталната камера. Взводът се изпъна мирно. Зад конзолите за управление нейното копие Чарлз Вилие и служителите от Порталната команда на Целостта настройваха портала. По двайсетметровия пръстен в средата на помещението пълзяха проблясващи мълнии и студено, синьо Черенково лъчение. Порталният екип знаеше, че координатите, които въвеждат, водят до място извън Десетте познати свята на Целостта.