Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Томас осъзна, че гласът му постепенно се е повишил, и усети, че лицето му е зачервено.

— Каквато и да е причината, всичко това е отвратително. Скръбниците, стените, които се местят, Скалата — това са само детайли от един глупав тест. Използват ни и ни манипулират Създателите се опитват да ни накарат да открием несъществуващо решение. Същото стана и когато пратиха Тереза, за да задейства края — каквото и да означава това. Да спрат да се затварят вратите, да изчезне слънцето. Стоварват върху нас какви ли не трудности, за да видят как ще реагираме, имаме ли воля да се справим с тях. Дали няма да се обърнем едни срещу други. А оцелелите ще им трябват за нещо важно.

— А убийството на хора? — подскочи Пържитиган. — Тази малка, сладка част от плана им?

За миг Томас се уплаши да не би гневът на присъстващите да се насочи към него.

— Да, Пържитиган, и убийство на хора. Единствената причина скръбниците да отвличат по един от нас е да не измрем всички, преди експериментът да свърши не по начина, по който е предвидено. Оцеляват най-приспособените. Само най-добрите от нас ще избягат.

Пържитиган изрита стола, на който бе седял.

— В такъв случай най-добре ни разкажи за това твое вълшебно бягство!

— Ще ни разкаже — скастри го Нют. — Млъкни и слушай!

Миньо, който досега бе мълчал, се покашля.

— Нещо ми подсказва, че няма да харесам това, което предстои да чуя.

— Вероятно няма — съгласи се Томас. Затвори очи за миг и скръсти ръце. Следващите няколко минути щяха да са критични. — Създателите искат най-добрите от нас за онова, което са планирали. Но трябва да го заслужим. — В стаята се възцари пълна тишина. — Кодът.

— Кодът? — повтори Пържитиган и в гласа му се долови слаба надежда. — Какво за него?

Томас го изгледа мълчаливо, за да подсили ефекта.

— Скрит е в стените на лабиринта, в движението им. Би трябвало да го зная — бях там, когато Създателите го направиха.

Известно време никой не посмя да се обади. Томас виждаше пред себе си само пребледнели лица. Почувства, че по челото му се стича пот, дланите му също бяха мокри.

Нют пръв наруши мълчанието.

— За какво говориш?

— Ами, първо трябва да споделя с вас нещо. За мен и Тереза. Имаше причина Гали да ме обвинява в някои неща, както всеки, преминал Промяната, ме познаваше.

Очакваше реакции — викове дори, но в стаята цареше тишина.

— Тереза и аз… ние сме различни. Ние сме част от лабиринтните изпитания от самото начало… но против волята ни, кълна се.

Миньо пръв се опомни.

— Томас, какво искаш да кажеш?

— Двамата с Тереза бяхме използвани от Създателите. Ако си бяхте спомнили всичко, щяхте да искате да ни убиете. Но държах да ви го кажа лично, за да повярвате, че може да ни се има доверие. Да ми повярвате, когато ви съобщя какъв е единственият начин да се измъкнем оттук.

Томас огледа лицата на блюстителите, чудейки се за кой ли път дали трябва да продължи и дали ще го разберат. Но знаеше, че няма друг изход.

Пое си бавно дъх и го каза:

— Двамата с Тереза сме помагали при конструирането на лабиринта. Помогнали сме да се създаде всичко това.

Присъстващите бяха твърде смаяни, за да реагират. Отново виждаше пред себе си безизразни лица. Томас осъзна, че или не разбират, или не му вярват.

— И как да разбираме думите ти? — попита Нют. — Та ти си само на шестнайсет. Как може да си създал лабиринта?

За миг Томас сам се усъмни в думите си — но той знаеше, че спомените му са истински.

— Ние бяхме… умни. И мисля, че това е било част от променливите. Но най-важното е, че двамата с Тереза… притежаваме дарба, която ни е правила особено важни, докато са строяли това място. — Той млъкна, осъзнавайки колко абсурдно звучи.

— Говори! — подкани го Нют. — Кажи всичко!

— Ние сме телепати! Можем да разговаряме мислено един с друг! — Докато го изричаше, почти почувства срам от думите си. Сякаш беше някакъв крадец.

Нют се облещи от изненада, някой се закашля.

— Изслушайте ме — продължи Томас, бързайки да се защити. — Те ни принудиха да им помагаме. Не зная как и защо, но го направиха. — Той млъкна. — Може би за да проверят дали ще успеем да спечелим доверието ви дори след като сме едни от тях. Може би от самото начало предназначението ни е било да ви разкрием пътя за бягство. Каквато и да е причината, благодарение на вашите карти разкрихме кода и сега трябва да го използваме.

Томас се огледа. За негова изненада нямаше ядосани. Повечето от присъстващите го гледаха объркано или клатеха невярващо глави. Миньо се усмихваше.