Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

— Държим ги в мазето, за да не могат да ги докопат типове като Гали. Ела.

Миньо слезе пръв. Стъпалата изскърцаха под тежестта му, докато се спускаше десетина стъпки надолу. Въздухът тук бе прохладен. Стъпиха на пръстен под, но не се виждаше нищо, Докато Миньо не запали висящата от тавана крушка.

Помещението бе по-голямо, отколкото очакваше Томас — поне десетина квадратни метра. Покрай стените имаше лавици, в средата бяха поставени няколко масивни дървени маси. По лавиците и масите бяха подредени предмети, от вида на които го побиха тръпки: дървени пръти, метални пики, големи мрежи, рула бодлива тел, триони, ножове, лъкове, стрели, тетиви. Докато ги разглеждаше, в съзнанието му се събуди споменът как Алби бе прострелял Бен в Мъртви глави.

— Брей — не се сдържа Томас и гласът му отекна глухо в стените. В началото се изплаши от толкова много оръжия, но после забеляза, че повечето от тях са покрити с гъст слой прах.

— Не са много тези, които сме използвали — успокои го Миньо. — Но човек никога не знае. Обикновено вземаме с нас по няколко ножа.

Той кимна към голям дървен сандък в ъгъла, чийто капак бе повдигнат и опрян на стената. Вътре имаше ножове с всякакви размери и вид.

Томас можеше само да се надява, че повечето езерни не знаят за това помещение.

— Май е доста опасно да държите тези неща — рече той. — Ами ако Бен бе слязъл тук точно преди да му се разхлопа дъската и да ме нападне?

Миньо извади връзката с ключове и я разклати.

— Само неколцина късметлии имат такива.

— И все пак…

— Стига си се офлянквал, избери си оръжие. Гледай да е с наточено острие. После отиваме да закусим и да си вземем обяд. Трябва да прекараме известно време в Картографската, преди да излезем навън.

Томас се зарадва от новината — беше любопитен да узнае какво се крие зад вратата на бетонната постройка. Избра къс сребрист кинжал с гумена дръжка и още един — с дълго черно острие. Междувременно вълнението му се поуталожи. Макар да имаше точна представа какво ги дебне отвън, все още не искаше да мисли защо са му нужни оръжия при излизането в лабиринта.

Половин час по-късно, нахранени и запасени със сухи продукти, те стояха пред металната врата на Картографската. Томас гореше от нетърпение да пристъпи вътре. Зората бе разцъфнала в цялата си прелест и наоколо вече щъкаха езерни, готвещи се за идващия ден. Из въздуха се носеше ухание на пържен бекон — Пържитиган и помощниците му бързаха да утолят глада на десетките празни стомаси. Миньо отключи вратата, завъртя валчестата дръжка, докато отвътре се чу изщракване, и я дръпна към себе си. Металната врата се отмести със скърцане.

— След теб — подкани Миньо с присмехулен поклон.

Томас пристъпи, без да каже нищо. Изпълни го страх, примесен с остро любопитство, и той трябваше да си напомни да диша.

В помещението миришеше на влага и студен метал. Миньо включи осветлението и на тавана блеснаха флуоресцентни лампи, които осветиха стаята до най-малките подробности.

Томас остана изненадан от семплата обстановка. Бетонните стени на Картографската бяха лишени от каквато и да било украса. В центъра й бе поставена дървена маса, около нея имаше осем стола. Пред всеки от столовете бяха подредени купчинки с листове и моливи. Освен масата и столовете в помещението имаше само осем сандъка, същите като тези с ножовете в подземието. Затворени, подредени на равни разстояния покрай стената.

— Добре дошъл в Картографската — обяви Миньо. — Най-щастливото място по тези земи.

Томас изпита леко разочарование — очакваше нещо по-впечатляващо. Пое дълбоко въздух.

— Жалко, че мирише на изоставено медно находище.

— На мен миризмата ми харесва. — Миньо дръпна два стола и се настани на един от тях. — Сядай, искам да разгледаш няколко картинки, преди да излезем оттук.

Томас се настани, а през това време Миньо взе един лист и се зае да рисува. Начерта правоъгълник, запълващ почти целия лист. После го раздели на по-малки кутийки, по три за всяка страна. В средата написа ЕЗЕРОТО, върху кутийките изписа числа от едно до осем, като започна от горния ляв ъгъл и продължи по посока на часовниковата стрелка. Накрая надраска резки на няколко места.

— Това са вратите — обясни Миньо. — Знаеш за тези в Езерото, но вън в лабиринта има още четири, които водят към първа, трета, пета и седма секция. Не менят местоположението си, но пътищата до тях се променят всяка нощ заради местенето на стените. — Той побутна листа към Томас.