Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Томас едва сега осъзна, че е стиснал ръце в юмруци. Отпусна ги и ги положи върху коленете си. След това започна да говори, макар да не беше сигурен какво ще каже.

— Не съм сторил нищо лошо. Видях двама души да се опитват да се приберат в Езерото, но нямаше начин да успеят. Не можех да ги зарежа там, това би означавало, че съм страхливец, егоист и дори… глупак. Ако искате да ме хвърлите в затвора, защото съм спасил нечий живот, направете го. Следващия път, обещавам, ще ги посоча с пръст и ще се изсмея, а сетне ще ида при Пържитиган да поискам нещо за вечеря.

Томас се опитваше да се пошегува. Все още не знаеше каква тактика да избере.

— Ето какво предлагам аз — заговори Нют. — Ти наруши шибаното първо правило, така че ще прекараш един ден в пандиза. Това е твоето наказание. Освен това предлагам да те изберем за бегач и това да влезе в сила след приключването на тази среща. За една нощ показа, че умееш неща, които хората не знаят и след седмици обучение. Но не се надявай да станеш блюстител. — Той погледна към Миньо. — Гали беше прав за това — глупава идея.

Томас се почувства малко обиден от последните му думи, макар че не можеше да им възрази. Той погледна към Миньо.

Блюстителят изглеждаше изненадан, но въпреки това готов да спори.

— Защо? Той е най-доброто, което имаме — кълна се. Най-добрите трябва да бъдат блюстители.

— Чудесно — кимна Нют. — Ако това е истина, ще го променим по-късно. Да му дадем месец да се докаже.

— Съгласен — повдигна рамене Миньо.

Томас въздъхна облекчено. Все още искаше да е бегач — това го изненадваше, като се имаше предвид какво бе преживял в лабиринта, — но идеята да стане блюстител му се струваше нелепа.

Нют огледа събралите се.

— Добре, имаме няколко предложения, така че да се захващаме с…

— О, стига — прекъсна го Пържитиган. — Хайде да гласуваме. Аз подкрепям предложението ти.

— Аз също — обади се Миньо.

Всички останали също одобриха идеята на Нют и Томас се изпълни с гордост. Уинстън бе единственият, който бе против.

Нют го погледна.

— Не ни трябва твоят глас, но все пак ни кажи какво те измъчва.

Уинстън погледна предпазливо Томас, после се обърна към Нют.

— Мисля, че не бива да пренебрегваме напълно думите на Гали. Има нещо, което не ми харесва. И е истина, че откакто Томас се появи, всичко тръгна с краката нагоре.

— Добре казано — потвърди Нют. — Нека всички помислят над това и на следващия събор ще го обсъдим. Съгласни?

Уинстън кимна.

Томас изстена при мисълта, че отново е станал невидим за тях.

— Обичам, момчета, когато говорите така за мен.

— Виж, Томи — каза Нют. — Току-що те избрахме за бегач. Престани да се оплакваш и си дигай задника оттук. Миньо ще има доста работа с теб.

Едва сега Томас осъзна напълно какво е станало. Той ще бъде бегач, ще изучава лабиринта. Потрепери от вълнение при тази мисъл, макар че би дал мило и драго да не се налага да прекарва втора нощ отвън.

— Ами наказанието?

— Утре — отвърна Нют. — От зори до мрак.

„Един ден — помисли си Томас. — Няма да е чак толкова зле.”

Срещата приключи и всички освен Нют и Миньо напуснеха стаята. Нют седеше на стола и си водеше бележки.

— Добре се справихме — промърмори той.

— Всичко е заради този изтърсак — рече Миньо и побутна закачливо Томас по рамото.

— Блюстител? — изгледа го Томас. — Искаш да стана блюстител? Ти си по-смахнат и от Гали.

Миньо се засмя.

— Ама се получи, нали? Цели се високо, за да удариш ниско. По-късно ще ми благодариш.

Томас не можа да сдържи усмивката си, оценил този хитър ход. На вратата се почука и влезе Чък. Изглеждаше сякаш го е гонил скръбник. Усмивката на Томас се стопи.

— Какво има? — попита Нют и се изправи. Тонът му засили загрижеността на Томас.

Чък кършеше ръце.

— Пратиха ме фелдошарите.

— Защо?

— Алби се мята, държи се като побъркан и повтаря, че трябва да говори с някого.

Нют се отправи към вратата, но Чък вдигна ръка.

— Хм… той не иска теб.

— А кого?

Чък посочи Томас.

— Все пита за него.

За втори път през този ден Томас потъна в слисано мълчание.

— Ами добре — рече Нют и протегна ръка на Томас. — Да вървим заедно тогава.

Двамата тръгнаха, а зад тях припкаше Чък. Изкатериха се забързано по витата стълба на Чифлика, но по средата Нют спря, обърна се и изгледа Чък.

— Ти оставаш.

Момчето кимна безмълвно. Томас прецени, че едва си сдържа нервите.

— Успокой се — рече му. — Току-що ме избраха за бегач, така че сега си приятел с един от жребците. — Шегуваше се, ала бе ужасен от мисълта да се изправи срещу Алби. Ами ако го обвини като Бен? Или ако стане нещо по-лошо?