Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Гали беше пръв.

— Лично аз изразих съвсем ясно становището си.

„Страхотно — помисли си Томас. — Тогава защо не замълчиш?”

— Знаем го наистина — кимна Нют. — Ти си, Миньо.

— Не! — изрева Гали и неколцина блюстители подскочиха на местата си. — Искам да кажа още нещо.

— Ами говори де — тросна се Нют.

— Помислете само — поде Гали. — Този нещастник се появява в Кутията и се прави на объркан и изплашен. Само след няколко дни търчи из лабиринта, надбягва се със скръбници и се държи сякаш това място е негово.

Томас се сви на стола, надяваше се, че другите не са на това мнение.

Гали продължи тирадата си:

— Мисля обаче, че се е преструвал. Как е възможно да направи всичко това само за два дена? Не го приемам.

— Какво се опитваш да ни кажеш. Гали? — попита Нют. — Бъди малко по-конкретен.

— Мисля, че е шпионин, пратен от хората, които са ни напъхали тук.

Нова силна глъчка изпълни помещението. Томас не можеше да направи нищо друго, освен да поклати глава. Не знаеше откъде са му хрумнали на Гали подобни идеи. Нют най-сетне успя да възстанови реда, но Гали не беше приключил.

— Не бива да вярваме на този изтърсак — заяви той. — Ден след като цъфна тук, се появи и онова момиче, което стискаше в ръката си бележка със странно послание. После открихме мъртъв скръбник. Томас остана да прекара нощта в лабиринта, след което се опита да убеди всички, че е герой. Нито Миньо, нито някой друг го е видял с очите си да се катери по бръшляна. Откъде да сме сигурни, че тъкмо този новак е завързал там Алби?

Гали млъкна. Известно време и другите мълчаха. Томас усети, че в гърдите му се надига паника. Ами ако всички повярват на думите на Гали? Беше готов да се изкаже в своя защита, но преди да вземе думата, Гали заговори отново:

— Твърде много странни неща се случиха и всичко започн след като се появи този сбръчканяк. По някаква случайност пак той е първият, оцелял след цяла нощ в лабиринта. Нещо не е наред и докато не си изясним какво е то, предлагам официално да го затворим в пандиза — поне за месец.

Отново разнопосочни възгласи и Нют трябваше да вдигне и размаха бележника над главата си.

— Свърши ли, капитан Гали? — попита Нют.

— Престани да се правиш на умник, Нют — тросна се Гали — Говоря сериозно. Как да повярваме на този изтърсак, след като го познаваме едва от седмица? И престани да ме прекъсваш, по-добре помисли над това, което казах.

За първи път Томас изпита нещо като съчувствие към Гали. Прав беше за отношението на Нют към него. В края на краищата Гали беше блюстител. „Но въпреки това го мразя” — помисли си Томас.

— Добре, Гали — каза Нют. — Съжалявам. Чухме те и ще имаме предвид предложението ти. Приключи ли?

— Да, приключих.

Без да коментира повече изказването му, Нют се обърна към Миньо.

— Давай, ти си последен, макар и не по важност.

Томас се зарадва, че е ред на Миньо, беше сигурен, че ще го защити.

Миньо се изправи бързо, което стресна тези около него.

— Бях там и видях какво направи това момче — запази самообладание, когато аз почти щях да напълня гащите. Не дрънкаше излишно като Гали. Ще бъда кратък, давам предложението си и настоявам да приключим.

Томас неволно затаи дъх.

— Ами добре — рече Нют. — Кажи ни.

Миньо погледна към Томас.

— Предлагам този изтърсак да ме замести като блюстител на бегачите.

В стаята се възцари тишина, светът сякаш замръзна. Погледите на всички присъстващи бяха вперени в Миньо. Томас стоеше неподвижно, в очакване момчето да признае, че се шегува.

— Абсурд! — провикна се Гали, който пръв се отърси от унеса и се изправи. — Трябва да те изритат от съвета, щом говориш такива глупости!

Съжалението, което допреди малко Томас изпитваше към Гали се стопи напълно.

Някои блюстители бяха напълно съгласни с предложението на Миньо — като Пържитиган, който извика, че ще е добре просто да гласуват предложението. Други обаче не бяха. Уинстън клатеше глава и мърмореше нещо, което Томас не можеше да чуе. Сега вече всички заговориха едновременно и Томас скри лицето си в длани, докато отмине ужасният момент. Защо Миньо бе казал това? „Сигурно се шегува — помисли си той. — Нют спомена, че трябва да мине много време, преди да те приемат за бегач”. Той вдигна глава, пожелавайки си да е на хиляди мили от тук.

Нют отново размаха бележника и се развика на останалите да млъкнат. Постепенно редът се възстанови и всички насядаха.

— Държите се като малки деца — сгълча ги Нют. — А ние, макар и да не изглеждаме, но сме вече зрели хора. И трябва да постъпваме като такива, иначе ще се наложи да започнем всичко отначало. — Той закрачи към единия край на редицата от столове, като се взираше в лицата на блюстителите. — Ясен ли съм?