Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Нют изгледа Гали навъсено и продължи:

— Радвам се, че изяснихме това. Причината да сме тук е, че почти всеки жител на Езерото дойде при мен през вчерашния ден да ме разпитва за Томас. Трябва да решим какво ще правим с него.

Гали се наведе напред, но Нют вдигна ръка, преди да е казал нещо.

— Ще имаш своя шанс, Гали. Както и всеки, когато му дойде времето. Томи, ти пък няма да говориш, докато не те попитаме. Ясно ли е? — Почака, докато Томас кимна в знак на съгласие, което направи с видима неохота — и посочи един стол далече вдясно. — Зарт Пръдльото, ти си пръв.

Неколцина се изкискаха, докато Зарт се размърда неловко на стола. Изглеждаше толкова не на място тук, колкото морков в доматена леха.

— Ами… — поде той и изгледа останалите, сякаш се надяваше някой друг да вземе думата. — Не зная. Той наруши най-важното правило. Не бива да позволяваме на хората да го правят. — Млъкна и погледна мазолестите си ръце. — Но от друга страна… той промени много неща. Сега вече знаем, че можем да оцелеем отвън и дори да победим скръбниците.

Томас въздъхна с облекчение. Най-сетне някой да е на негова страна. Обеща си винаги да бъде добър със Зарт.

— Добре, чухме достатъчно — прекъсна го Гали. — Предполагам, че всъщност Миньо се е справил с гадините.

— Гали, затвори си устата! — извика Нют и Томас едва се сдържа да не изръкопляска — Сега аз съм председател и ако чуя и една думичка от теб, ще ти уредя прогонване, преди да си осъзнал какво става.

— Щом настояваш — подхвърли подигравателно Гали и се тръшна на своя стол.

— Е, това ли е всичко? — обърна се Нют към Зарт. — Някакви официални предложения?

Зарт поклати глава.

— Добре. Пържитиган, ти си следващият.

Готвачът се усмихна и почеса брада.

— Този изтърсак е по куражлия, отколкото предполагах в началото. — Млъкна, подсмихна се и продължи: — Глупава работа, той спаси живота на Алби, утрепа няколко скръбници, а ние седим тук и се чудим какво да правим с него. Както би казал Чък, това е купчина цопла.

Томас бе готов да се втурне при Пържитиган и да му стисне ръката, но отново се сдържа.

— И какво препоръчваш? — попита Нют.

Пържитиган скръсти ръце.

— Да го приемем в съвета и да поискаме от него да ни научи на всичко, което е направил отвън.

Изведнъж заговориха всички и Нют изгуби цяла минута, докато ги успокои. Томас се намръщи едва забележимо, Пържитиган бе отишъл твърде далече и за малко да постигне обратен ефект.

— Добре, добре, успокойте се — призова Нют. — Ще запиша предложението и после ще го гласуваме — нали такива са правилата? — Той отбеляза предложението в бележника и посочи следващия член на съвета, хлапе с луничаво лице, което Томас не бе виждал досега.

— Аз нямам мнение — заяви момчето.

— Какво? — подскочи ядосано Нют. — Тогава защо изобщо сме си правили труда да те избираме в съвета?

— Съжалявам, но наистина нямам. — Момчето сви рамене. — Ако толкова настояваш, съгласен съм с Пържитиган. Защо да наказваме момчето, след като е спасило нечий живот?

— Значи все пак имаш мнение? — попита Нют с молив в ръка.

Хлапето кимна и Нют си отбеляза нещо в бележника. Томас се чувстваше все по-спокоен, явно повечето от блюстителите бяха на негова страна, а не против него. Въпреки това нямаше търпение да му дадат думата. Засега обаче не му оставаше друго, освен да спазва реда.

Следващ по ред бе Уинстън, момчето с акне, блюстител на Кървавия дом.

— Мисля, че трябва да бъде наказан. Не се обиждай, новако, но, Нют, нали ти си този, който непрестанно говори за ред? Ако не го накажем, ще дадем лош пример. Той наруши Първото правило.

— Добре — кимна Нют и записа в бележника. — Значи ти предлагаш наказание. Какво по-точно?

— Да го затворим за седмица в пандиза и да го държим на хляб и вода. И да внимаваме някой да не се опита да му занесе нещо друго.

Гали изръкопляска и си спечели мрачен поглед от Нют. Томас усети, че сърцето му замира.

Още двама блюстители се изказаха, единият подкрепи предложението на Пържитиган, вторият на Уинстън. Дойде ред на Нют.

— Съгласен съм с повечето от вас. Той трябва да бъде наказан, но също така трябва да измислим как да го използваме. Ще запазя предложението си за накрая, след като се изкажете всички. Следващият.

Томас не харесваше всички тези приказки за наказание, ала си държеше езика зад зъбите. Дълбоко в себе си чувстваше, че са прави — той наистина бе нарушил важно правило.

Момчетата продължиха да се изказват. Едни смятаха, че трябва да бъде похвален, други — наказан. Или и двете. Томас почти не ги слушаше, нетърпелив да чуе мнението на последните двама — Гали и Миньо. Миньо не бе произнесъл нито дума, откакто Томас се появи на събора, просто седеше на стола си с вид на човек, който не е мигнал цяла седмица.