Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

— Нещата се промениха — произнесе с равен глас и плю на пода. — Не биваше да го правиш, Миньо. Не биваше да го правиш. — Изцъклените му очи потърсиха Нют. — Зная, че ме мразиш и че винаги си ме мразил. Трябваше отдавна да те прогонят заради неспособността ти да ръководиш тази група. Ти се провали, а и всички останали, които сте се събрали тук, с нищо не сте по-добри. Нещата обаче скоро ще се променят. Обещавам ви.

Сърцето на Томас се сви. Сякаш нещата и без това не бяха объркани достатъчно.

Гали отвори вратата и пристъпи в коридора, но преди някой да каже нещо, подаде обратно глава.

— А ти — погледна той Томас, — новако, дето се мислиш за скапано божество. Не забравяй, че съм те виждал и преди — аз преживях Промяната. Каквото и да решат останалите, няма никакво значение.

Той млъкна и бавно изгледа един по един присъстващите. Когато злобният му поглед падна върху Томас, Гали добави:

— За каквото и да си дошъл тук, кълна се в живота си, че ще те спра. Ако трябва, ще те убия.

После се обърна и напусна стаята, като затръшна вратата след себе си.

Томас седеше неподвижно на стола, стомахът му бе свит сякаш парализиран от инфекция. За краткото време след пристигането си в Езерото бе преживял цял куп ужасяващи неща. Страх, самота, отчаяние, тъга, дори радост. Но това бе нещо ново — да чуеш, че някой те мрази и иска да те убие.

„Гали е луд — рече си той. — Съвсем се е побъркал.”

Но тази мисъл само увеличи безпокойството му. Побърканите хора наистина са способни на всичко.

Членовете на съвета бяха потънали в мълчание и изглеждаха също тъй шокирани, както и Томас. Нют и Уинстън най-сетне пуснаха Миньо, тримата мълчаливо се върнаха при столовете си и седнаха.

— Е, тоя тип съвсем изперка — обяви Миньо почти шепнешком. Томас не знаеше дали държи другите да го чуят.

— Ти също не си светец — укори го Нют. — Какво си мислеше? Не смяташ ли, че малко прекали?

Миньо присви очи, сякаш да прецени по-добре въпроса на Нют.

— Не ми ги приказвай тия. Всички вие нямахте нищо против, докато този побърканяк се перчеше така, и си го знаете. Време беше някой да му го каже в лицето.

— Той не без причина е член на събора — възрази Нют.

— Човече, той заплаши да ми строши врата и да убие Томас! Казвам ви, че нещо не е наред с него. Най-добре пратете хора да го приберат в пандиза. Опасен е.

Томас бе напълно съгласен, но си напомни, че тук никои не се интересува от мнението му. Не искаше да си навлича по-големи неприятности от тези, които вече имаше, но и не знаеше още колко дълго ще изтърпи.

— Може би е прав — промърмори под носа си Уинстън.

— Какво? — попита Миньо рязко и изведе Томас от унеса му.

Уинстън изглеждаше изненадан от думите си. Очите му се стрелкаха тревожно из помещението.

— Ами… той е преживял Промяната… един скръбник го ужили посред бял ден малко зад Западната врата. Това означава, че има спомени, а каза, че новакът му изглеждал познат. Защо ще го измисля?

Томас се замисли за Промяната и за това, че връща част от спомените. Досега не му бе хрумвало, но може би си заслужаваше да те ужили скръбник и да преминеш през този ужасен процес, за да си спомниш нещо? Сети се как Бен се гърчеше в леглото, а после и за виковете на Алби. „Няма начин” — рече си.

— Уинстън, не видя ли какво се случи преди малко? — попита учудено Пържитиган. — Гали е побъркан. Не можеш да смяташ за разумни брътвежите му. Какво, да не мислиш, че Томас е преобразен скръбник?

Правила или не, Томас реши, че повече не може да издържа. Не можеше да запази мълчание и секунда повече.

— Мога ли да кажа нещо? — попита той с глас, в който се долавяше нарастващо негодувание. — Писна ми, момчета, да ви слушам как говорите за мен сякаш не съм тук.

Нют го погледна и кимна.

— Давай. И без това всичко се обърка.

Томас си пое дъх и се опита да събере мислите си.

— Не зная защо Гали ме мрази. Не ме е грижа. И наистина ми изглежда налудничав. Колкото до това кой съм, вие знаете точно толкова, колкото и аз. Но ако правилно си спомням, събрахме се тук заради направеното от мен в лабиринта, а не защото някакъв идиот мисли, че съм зъл.

Някой се изкиска и Томас млъкна, надявайки се, че е бил достатъчно убедителен.

Нют кимна с доволен вид.

— Разбрах. Да приключваме с тази среща, после ще се безпокоим за Гали.

— Не можем да гласуваме, ако не присъстват всички членове — настоя Уинстън. — Освен ако не са болни като Алби.

— За бога, Уинстън — сопна се Нют. — Ако питаш мен, Гали е далеч по-болен от него, така че ще се справим и в отсъствието му. Томас, да чуем какво има да кажеш в своя защита, а после ще гласуваме какво да правим с теб.