Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Томас се намръщи. Не искаше да безпокои Нют повече, но се нуждаеше от отговори.

— Ей, знам, че е гадно да видиш как приятелят ти преживява подобни неща, но исках просто да разбера какво се случва. Защо го наричате Промяната?

Нют видимо се поуспокои и въздъхна.

— Защото пробужда спомените. Не всички, само отделни късчета, но спомени за времето, преди да се озовем на това ужасно място. Всеки, който мине през това, известно време се държи като побъркан — макар обикновено да не е толкова зле, колкото с нещастния Бен. Както и да е, това е като да ти върнат предишния живот и после пак да ти го отнемат.

— Сигурен ли си? — Томас се опитваше да анализира чутото.

— Какво искаш да кажеш? — обърка се Нют. — В какво да съм сигурен?

— Променят се, защото искат да се върнат към предишния си живот, или понеже са осъзнали, че предишният им живот не е бил по-добър от настоящия, и това ги депресира?

Нют го гледа втренчено няколко секунди, после отмести поглед и потъна в мисли.

— Нещастниците, които са го преживели, отказват да говорят за това. Стават… различни. Не са каквито бяха. В Езерото имаме няколко такива и да ти призная, избягвам да се срещам с тях.

Томас разбра тревогата му, че Алби може никога вече да не е същият.

— На мен ли го казваш? — намеси се Чък. — Гали е най-лошият от всички.

— Нещо ново за момичето? — смени темата Томас. Не беше в настроение да говори за Гали. А и в мислите си непрестанно се връщаше към нея. — Видях фелдошарите да я хранят на горния етаж.

— Няма новини — отвърна Нют. — Все още е в кома, или каквото е там. Понякога започва да говори нечленоразделно сякаш бълнува насън. Приема храна и физически е добре. Странно, наистина.

Последва продължителна пауза, през която тримата търсеха някакво обяснение за появата на момичето. Томас се зачуди над необяснимата си връзка с нея, макар че напоследък като че ли леко бе отслабнала. Но може би защото други неща заемаха мислите му.

Нют най-сетне наруши мълчанието.

— Както и да е, сега трябва да решим какво ще правим с Томас.

Томас едва не подскочи от изненада.

— Какво ще правите с мен ли? За какво говориш? — той протегна ръце.

— Обърна това място с краката нагоре, проклет изтърсако. Нямам вина, че езерни те мислят за бог, другите искат да те пуснат в Дупката на Кутията. Много приказки се изприказваха.

— Като например? — Томас не знаеше кое повече го безпокои, че хората го мислят за герой, или защото някои биха предпочели да го няма.

— Търпение — рече Нют. — Утре сутринта ще разбереш.

— Утре? Защо? — Томас не беше доволен от отговора.

— Свиках събор. И ти ще бъдеш там. Всъщност ти си единствената точка в Дневния ред.

След което се отдалечи и остави Томас да си блъска главата над въпроса защо ли съборът ще иска да се занимава с него.

На следващата сутрин Томас, изплашен и разтревожен, се озова на стол пред единайсет момчета. Те се настаниха в полукръг срещу него. Още докато сядаше, си даде сметка, че това са блюстителите, което означаваше, че и Гали е сред тях. Столът точно срещу него бе празен — не беше необходимо да му казват, че е на Алби.

Намираха се в голямата стая на Чифлика, но Томас влизаше в нея за пръв път. Освен столовете нямаше други мебели, с изключение на една малка маса в ъгъла. Стените бяха дървени, както и подът, но изглежда, никой не си бе направил труда да украси поне малко помещението. Нямаше прозорци, в стаята миришеше на плесен и на стари книги. Макар да не му беше студено, Томас неволно потрепери.

Изпита облекчение, че поне Нют бе тук. Седеше на стола до празното място на Алби.

— Тъй като нашият водач е болен, аз обявявам началото на събора — поде момчето и завъртя очи, показвайки, че мрази всякакви формалности. — Както знаете, последните няколко дни бяха истинска лудница и повечето събития се въртяха около новака Томи, седнал пред нас.

Лицето на Томас пламна от стеснение.

— Той вече не е новак — възрази Гали с дрезгав глас. — По-скоро е закононарушител.

Изказването предизвика ропот и шепнене, но Нют сгълча всички да мълчат. Томас внезапно бе завладян от желанието да е колкото се може по-далече от това място.

— Гали — поде Нют, — опитай се да се придържаш към реда тук. Ако смяташ да си отваряш плювалника всеки път, когато кажа нещо, най-добре се разкарай още сега, защото не съм в добро настроение.

Томас почти бе готов да изръкопляска на тези думи.

Гали скръсти ръце и се облегна назад, но беше тъй комично намръщен, че Томас едва не се разсмя. Все по-трудно му бе да повярва, че довчера се е страхувал от това момче — сега му изглеждаше глупаво и жалко.