Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Когато се издигнаха на около трийсет стъпки над земята, Томас си даде почивка и се отпусна да виси на израстъците. Побутна стената с изранените си ръце и се завъртя към лабиринта. Всяка фибра на тялото му тръпнеше от изтощение, каквото не бе изпитвал досега. Боляха го всички мускули. Не можеше да повдигне Алби и един сантиметър повече. Силите му свършваха тук.

Това щеше да е тяхното скривалище. Или лобното им място.

Той осъзнаваше, че не могат да стигнат горния край — оставаше му единствено да се надява, че скръбниците не могат или няма да вдигнат погледи към тях. Или, като последна възможност, че ще успее да ги отблъсне от високо, един по един, вместо да бъде обкръжен долу от тях.

Нямаше представа какво да очаква, не знаеше дали ще доживее до заранта. Тук, където двамата висяха на бръшляна, те щяха да срещнат своята съдба.

Изминаха няколко минути, преди Томас да зърне първите проблясъци на светлина над стените на лабиринта отпред, ужасяващите звуци, които дочуваше от около час насам, ескалираха до пронизително металическо скърцане, все едно предсмъртен вик на робот.

Вниманието му привлече червена светлинка вляво от него на стената. Той се обърна и едва не изкрещя — един бръмбар острие висеше само на няколко сантиметра от лицето му, забил крачета през бръшляна в каменната стена. Червените точици на очичките му бяха като малки слънца, твърде ярки, за да гледаш право в тях. Томас примижа и се опита да се съсредоточи върху телцето на бръмбара.

Торсът му представляваше сребрист цилиндър с диаметър около пет сантиметра и дваж по-дълги крачета. Крачетата бяха общо дванайсет на брой и заради тях бръмбарът приличаше на гущер. Не можеше да различи главата заради сиянието на червените светлинки, но предполагаше, че е съвсем малка.

А после Томас забеляза онова, което му се бе мярнало и в гробището и което бе сметнал за породено от въображението му. Сега обаче се потвърди: червената светлинка от очите хвърляше призрачно сияние върху телцето и там, сякаш с кръв, бе изписана думата:

ЗЛО

Томас не можеше да си обясни кой би изписал точно тази дума на гръбчето на бръмбара, освен ако целта й не бе да предупреждава езерните, че това е нещо лошо. Нещо зло.

Той знаеше, че металното насекомо е шпионин на онзи, пратил го тук — Алби му го бе казал, обяснявайки, че Създателят ги наблюдава с помощта на бръмбарите. Постара се да виси неподвижно с надеждата, че бръмбарът може да засече само движение. Изминаха няколко дълги секунди, през които Дробовете му се бореха отчаяно за въздух.

После, с тихо потракване, бръмбарът се обърна и се отдалечи, изчезна сред бръшляна. Томас си пое жадно въздух, после още веднъж и почувства как израстъците се впиват дълбок гърдите му.

Откъм лабиринта чуваше метално стържене, вече съвсем близо, придружено от бръмчене на машини. Томас се помъчи да имитира безжизнено увисналото тяло на Алби.

Иззад ъгъла се показа нещо и се насочи към тях.

Нещо, което бе виждал и преди, ала в безопасност, зад преградата на дебелия прозорец.

Нещо невъобразимо.

Скръбник.

Томас гледаше ужасен чудовищното създание, което се тътрузеше по дългия коридор на лабиринта.

Приличаше на изпуснат от контрол експеримент — на нещо, зародило се в кошмар. Полуживотно-полумашина, скръбникът едновременно се търкаляше и крачеше с тракане по каменния паваж. Тялото му приличаше на гигантски плужек, покрито тук-там с козина и лъщящо от слуз, пулсиращо зловещо с честотата на вдишванията и издишванията. Нямаше различими глава и опашка, но от предния до задния край бе дълго поне шейсет стъпки и дебело четири.

На всеки десет-петнайсет секунди през подутата му плът се показваха остри метални шипове и цялото същество внезапно се свиваше на кълбо и се стрелваше напред. Сетне спираше, сякаш за да се ориентира, и шиповете се прибираха под влажната кожа с отвратителен засмукващ звук. После целият процес се повтаряше отново и отново, на всеки няколко крачки. Но шиповете и козината не бяха единственото нещо, което се подаваше от тялото на скръбника. На различни, случайни на вид места стърчаха механични ръце, всяка една с различно предназначение. Едни имаха яркосветещи фенери. Други пък разполагаха с дълги, страховити игли. Томас зърна и трипръста ръка, която се свиваше и разтваряше без обяснима причина. Когато съществото се събираше, тези ръце се прибираха или сгъваха така, че да не бъдат повредени. Томас се зачуди какво — или кой — би създал една толкова страховита и отвратителна твар.