Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

В главата му започна да се оформя план. Всичко зависеше от неизвестните способности на скръбниците, но беше най-доброто, което му хрумна досега.

Томас измина няколко крачки покрай стената, докато напипа участък, гъсто обрасъл с бръшлян, който покриваше почти плътно стената. Наведе се, взе един израстък, спускащ се до земята, и го уви около ръката си. Изглеждаше по-дебел и по-як, отколкото бе очаквал, с диаметър почти три сантиметра. Дръпна го силно и израстъкът се отдели от стената със звук на скъсана хартия. Томас отстъпи назад и продължи да дърпа Когато измина десетина крачки, вече не можеше да види горния край на израстъка, който бе изчезнал в тъмнината. Hо тъй като още не беше паднал на земята, Томас предполагаше, че е закачен някъде горе.

Поколеба се за миг, след това го дръпна с всички сили.

Израстъкът удържа.

Дръпна отново. После още веднъж, този път с две ръце Накрая отдели крака от земята и се залюля с цялата си тежест напред.

Израстъкът го удържаше.

Томас се зае бързо да отделя още няколко подобни израстъка, така си осигури цял набор от въжета за катерене. Изпита ги едно по едно и те всички се оказаха здрави като първия. Окуражен, той се върна при Алби и го омота с израстъците.

От вътрешността на лабиринта долетя рязък звук, последван от ужасяващо търкане на метал. Томас се завъртя рязко. Толкова се бе съсредоточил върху работата с лианите, че съвсем бе забравил за скръбниците. Не виждаше нищо, но звуците се бяха усилили — бръмченето, стенанията, подрънкването. Дори се виждаше слабо сияние и сега вече близката част на лабиринта бе по-различима, отколкото преди няколко минути.

Спомни си странните светлини, които бе наблюдавал през прозореца в стената заедно с Нют. Скръбниците бяха близо. Навярно беше така.

Томас овладя надигащата се паника и се върна към прекъснатата работа.

Сграбчи един от израстъците и го уви около дясната ръка на Алби. Израстъкът бе къс и се наложи да повдигне тялото на момчето. Когато свърши, хвана нов израстък и го стегна около лявата ръка. после друг около краката. Хрумна му, че така ще да прекъсне притока на кръв до пръстите на краката, но се налагаше да поеме този риск.

Помъчи се да не обръща внимание на глождещото го съмнение и продължи със задачата. Сега беше и негов ред.

Стисна един израстък с две ръце и започна да се катери точно над мястото, където бе вързал Алби. Дебелите клони на бръшляна вършеха отлична работа като дръжки и стъпала, имаше и доста пукнатини в стената, където също можеше да се закрепва. Хрумна му, че нямаше да се окаже толкова трудно, ако не беше…

Прогони тази мисъл. Не можеше да изостави Алби.

Веднага щом се издигна на няколко стъпки над своя другар, Томас усука един от израстъците около гърдите си и го подпъхна под мишниците за допълнителна опора. След това леко се отпусна, като се прикрепяше само с крака в пукнатините.

Сега идваше най-трудната част.

Четирите израстъка, завързани здраво за Алби, вече бяха увити около тялото му. Томас сграбчи този, който прикрепяше левия му крак, и дръпна. Успя да го повдигне едва няколко сантиметра, преди да го пусне — тежестта беше прекомерна. Нямаше да се справи.

Той се спусна на пода на лабиринта, решил да опита да повдига отдолу, вместо да дърпа отгоре. За да изпробва тази идея, помъчи се да издигне Алби поне няколко стъпки. В началото повдигна левия крак и завърза около него свободен израстък. После и десния. Когато и двата бяха закрепени, Томас направи същото и с ръцете му — първо лявата, сетне дясната.

Отстъпи задъхан назад и погледна от разстояние.

Алби висеше, на пръв поглед безжизнен, на три стъпки по-високо, отколкото се бе намирал преди няколко минути.

Дрънчене откъм лабиринта. Жужене на механизми. Вопли. Стенания. На Томас му се стори, че мярна няколко червени светлинки вляво. Скръбниците приближаваха и беше очевидно, че са повече от един.

Той се залови отново за работа.

Използва същия метод, за да повдига ръцете и краката н Алби, всеки път с по две-три стъпки. Изкатерваше се, докато се озове под завързаното тяло, увиваше израстъка около гърдите си, за да го задържа, и буташе отдолу някой от крайниците на момчето, после го пристягаше в новата позиция. И пак повтаряше целия процес.

Изкачване, завързване, бутане, отвързване.

Изкачване, завързване, бутане, отвързване. Скръбниците за щастие се придвижваха доста бавно из лабиринта и му осигуряваха повече време.

Отново и отново, малко по малко той се катереше нагоре. Усилието бе изтощително — Томас си поемаше мъчително въздух, тялото му бе плувнало в пот. Дланите му започнаха да се хлъзгат по лианите. Краката го боляха от притискането в каменните цепнатини. Звуците се усилваха — ужасните, ужасяващи звуци. Но Томас не спираше.