Джеймс Дашнър - Лабиринтът - Невъзможно бягство

Беше дошъл моментът за скок. Томас се поколеба за миг, парализиран от непреодолим ужас — зад него ечаха звуците на битката, пред него светът бе само илюзия. После се сепна.

— Ти си първа, Тереза. — Искаше да е последен, за да е сигурен, че никой скръбник няма да докопа Чък.

За негова изненада тя не се подвоуми. Стисна ръката му за миг, тупна Чък по рамото и скочи от ръба, присвила леко крака и обгърнала тялото си с ръце. Томас затаи дъх, докато тя изчезна от погледа му в пространството, където се губеха и въжетата. Сякаш я бяха изтрили от този свят с гумичка.

— Брей! — възкликна Чък и за миг лицето му стана дяволито като на стария Чък.

— Брей, я — отвърна Томас. — Ти си следващият.

Преди малкият да успее да възрази, Томас го хвана под мишниците и го повдигна.

— Тласни се с крака, аз ще ти помогна. Готов ли си? Едно, две, три! — Изпъшка от усилие, докато подхвърляше Чък към Дупката.

Момчето изкрещя и за малко да се размине с целта, но първо изчезнаха краката му, после коремът и накрая се изгуби целият. Томас не можа да не се възхити на смелостта му. Беше негов ред. Пристегна презрамките на раницата и стисна здраво импровизираното копие.

„Дойде време и за твоята роля” — помисли си за миг. След това опря копието в каменната плоча, запъна се с левия крак и скочи от Скалата, изстрелвайки се в пустото пространство. Притисна оръжието към тялото си, изпъна краката надолу и стегна тяло.

Миг след това попадна право в Дупката.

Смразяваща вълна премина по тялото на Томас, докато влиташе в Дупката на скръбниците, започна от пръстите на краката, за да продължи през цялото тяло, сякаш бе попаднал в леденостудена вода. Светът наоколо стана още по-тъмен, стъпалата му се удариха в хлъзгава повърхност, после отлетяха настрани и той падна върху ръката на Тереза. Тя и Чък му помогнаха да стане. Беше цяло чудо, че Томас не бе наръгал някого от тях с копието.

Дупката на скръбниците щеше да тъне в непрогледен мрак, ако не беше светлината от фенерчето на Тереза. Докато се изправяше, Томас си даде сметка, че се намират във висок няколко метра каменен цилиндър. Беше влажно, дъното бе покрито с блестящо черно масло и се простираше на десетина крачки пред тях, а оттам се губеше в тъмнината. Той вдигна глава нагоре — дупката приличаше на квадратно прозорче към открит, лишен от звезди космос.

— Компютърът е там — посочи Тереза с фенерчето.

На няколко метра по-нататък в тунела се виждаше светещ в бледозелено правоъгълник. Под него на стената бе монтирана клавиатура, наклонена така, че да е по-удобно за писане, ако човек стои прав. Ето го компютъра, очакващ своя код. Томас не можеше да повярва, че всичко е толкова лесно.

— Въведи кода! — извика Чък и шляпна Томас по рамото. — Хайде, побързай де!

Томас даде знак на Тереза да го направи.

— Ние с Чък ще стоим на пост. Да не би някой от скръбниците да се върне. — Можеше само да се надява, че сражението горе ще задържи чудовищата достатъчно дълго.

— Добре — съгласи се Тереза. Пристъпи към клавиатурата и екрана и започна да пише.

„Почакай! — спря я мислено Томас. — Сигурна ли си, че помниш добре думите?”

Тя се обърна и го изгледа намръщено.

— Томас, не съм глупачка. Да, помня съвсем добре…

Силен тропот отгоре накара Томас да подскочи. Един скръбник тъкмо скачаше през дупката и се появи сякаш по волята на някаква магия насред черния правоъгълник. Чудовището бе прибрало израстъците и шиповете си, за да може да премине през отвора, но веднага щом се приземи с плясък на пода, от тялото му щръкнаха десетки инструменти.

Томас дръпна Чък зад себе си и се изправи срещу скръбника с копие в ръка.

— Тереза, не спирай! — извика той.

От тялото на създанието се показа метална пръчка, която се разгъна, превръщайки се в три въртящи се остриета, които се насочиха право към лицето на Томас. Той стисна копието с две ръце и се приготви за отпор. Святкащите остриета се приближиха на около метър, готови да се забият в плътта му. Когато бяха само на крачка от него, Томас напрегна мускули и завъртя копието с всичка сила. Накрайникът му се стовари върху металната ръка и я блъсна назад. Ръката се обърна наопаки и остриетата попаднаха в слузестото тяло на скръбника. Чудовището нададе агонизиращ вик, отстъпи няколко крачки и бързо прибра шиповете в тялото си. Томас си пое тежко въздух.

„Може би ще успея да го задържа още малко — съобщи той на Тереза. — Моля те, побързай!”