Саймън Мордън - Уравнения на живота

Тя го изгледа, все едно беше луд.

- Добре. Слушай ме сега, защото това твое късовълново радио ще проработи, а ако аз се проваля, външният свят трябва да научи: изкуственият интелект, познат като Новия джихад на машините, е физически разположен в хранилище под Ошикора Тауър. То е подсилено срещу радиационно облъчване и електромагнитни импулси и вероятно разполага с непрекъсваем източник на електрическо захранване. Трябва да бъде унищожен. Не знам дали може да се прехвърли на друг хост или дали това вече не е факт, но ако слънцето изгрее, а то още владее положението, някой ще трябва да го взриви с атомна бомба - вдигна мърлявата си превързана ръка и намести очилата. - За предпочитане от орбита. Това е единственият сигурен начин.

- Сам - каза Пиф, - ами науката ?

- Мисля, че спасяването на света бие дори науката.

Тя коленичи до него.

- Тези уравнения ще спасят нещо повече от света. Те ще ни дадат достъп до вселената. Енергия на термоядрения синтез. Задвижване чрез изкривяване на гравитационното поле. Двигател-черна дупка, ако можем да намерим достатъчно здраво шаси за него. Космически асансьори. Ццлиндри на 0’Нийл. Звездолети. Колонии на Марс, около Юпитер и в други галактики. Летящи коли, Сам. Най-сетне ще имаме летящи коли. И всичките тези неща ще бъдат кръстени на теб: законите на Еканоби-Петрович.

Той преглътна. Как да станей Да намери супермодерен магазин за електроника, все още неразграбен ? Да презареди батериитей Физически да вземе информацията със себе си може би. Да намери лодка, носена безцелно от прииждащата река, и да потегли към континенталната част на Европа. Колко ли щеше да му отнеме ? Половин ден ?

Петрович въздъхна. Взе оборудването за нощно виждане и вдигна очилата пред лицето си. Тя изглеждаше зелена и нервна на екранчето.

- Съжалявам, Пиф. Веднага щом мога, ще изнеса доказателството. Веднага щом можещ ги накарай да ударят Ошикора Тауър. Нищо по-добро не мога да направя.

Тя го потупа по ръката.

- Успех, Сам.

- И на теб.

Той избута стола и потегли към вратата.

- Самй

-Дай

- Изкуствен интелект ? Истински ИИ ? - попита тя. - И ти говори с него по телефона ?

- Да, да, точно така.

Тя се усмихна:

- Много яко!

Петрович се разсмя. Болеше го, навсякъде го болеше.

- Много е яко - потвърди. - Трябва да тръгвам. Мади ме чака.

Колата стигна до края на пътя и спря. Маделин дръпна ръчната спирачка и прокара пръсти през кабелите под кормилото. Двигателят се дави още няколко секунди, после се разтресе и спря.

Вода се плискаше в подножието на монументалната арка, където Петрович беше стоял същата сутрин. Той осъзна преди колко много часове се беше случило това: да стои в утринния хлад без яке и с бездомниците за компания.

Сега се беше върнал, въоръжен само и единствено със своята изобретателност и няколко уравнения. И беше с Маделин, която седеше до него с очила за нощно виждане на челото. Потърси на пода пред себе си металния прът и й го подаде.

- Някога чувствала ли си се толкова невероятно неподготвенай - попита той.

- Аз съм само на деветнайсет. Нямам чак толкова много опит - каза тя.

Ритна вратата и стъпи навън. Водата се завихри около краката ?.

Петрович посегна към дръжката на вратата през липсващия прозорец и се подпря на рамката. Вратата се отвори ненадейно и той полупадна-полуизлази навън.

- Няма и следа от бронетранспортьора. Ако не дойдат, сме загубени.

Той се обърна към Ошикора Тауър, която беше осветена и отвътре, и отвън. Прожектори образуваха ярки кръгове по калната вода, а стъклото на кулата блестеше като сърма. Тя извисяваше етажи от искряща светлина чак до градината на върха, ослепителен като масивно бижу.

Навсякъде другаде беше тъмно, та кулата приличаше на приказен замък, издигнат насред езеро, пълен с феи, елфи и магии.

Маделин си сложи очилата и огледа пътя.

- Нищо не се движи.

Петрович си пое дълбоко въздух. Не помогна.

- Къде, чёрт, е Чейн ? Като ще отвлича единствения човек, който ни трябва, поне да е така любезен да я доведе.

- Може би Джихадът е направил и друга грешка. Вероятно всички са мъртви.

- Това би било просто страхотно. - Той нагази в черната вода навън. Някакви неща се отъркаха в кокалчетата на краката му и той избегна да си представя какво би могло да са. -

Хайде. Стой вляво, където е по-плитко. Има подземен проход някъде тук и ще е по-добре да не паднем в него.

Ръката й се стрелна и хвана неговата. Това напрегна рамото му, та свитки му излязоха от очите.