Саймън Мордън - Уравнения на живота

Той я проследи как слиза надолу плътно до вътрешната извивка на спираловидното стълбище. След което тя изчезна. Изобщо не я чуваше, само кашлянето и отхрачването пет етажа по-надолу.

Обърна се и накара краката си да тръгнат. Още трийсет и четири етажа.

Изкатери се догоре и силите му стигнаха още само да падне през вратата и да се просне върху чакълената пътечка. Вратата се затвори зад него; маскирана с тънък бамбуков параван, тя се сливаше с всичко наоколо толкова успешно, че дори не разбра как я беше уцелил.

Камъчета бяха полепнали по лицето му, ръцете му, а той почти не ги усети, докато не започнаха шумно да се посипват от него.

Маделин не се беше появила въпреки уверенията си. На няколко пъти той дори понечи да се върне, но само като си представеше как ще му скръцне със зъби, че не си гледа задачата...

Така че продължи и сега беше горе без нея. Провал се наричаше цялото това начинание. Той дори не можеше да стане.

Преобърна се по гръб и се остави на светлината от изкуственото небе. Въздухът беше топъл като през слънчев пролетен ден, обаче му беше студено, студено до мозъка на костите.

Стъпки изскърцаха по пътеката към него. Чу се метално щракване и върху него падна сянка.

- Петрович ?

Той присви очи заради ослепителния блясък.

- Конничи ва, Хиджо-сан.

- Ти... какво правиш тукй - Хиджо насочи пистолета си към повдигащите се гърди на Петрович.

- Дойдох за Соня. Не знаех, че тъкмо ти я държиш Какво си сторил на Чейн ?

-Той няма да ни безпокои повече. - Хиджо на няколко пъти си пое дълбоко въздух и погледна към ръката си. - Нито ти, Петрович. Ти все така си слабото звено.

- Вече не чак толкова. Аз съм звеното, което не позволява всичко да се разпадне. Счупи го и целият мизерен механизъм ще се разпадне и ще те остави беззащитен на произвола на съдбата.

- Което значи ?

- Което значи, че пукне ли зората, ще има две слънца на небето. - Петрович го остави да попие загатнатото значение на тези думи и добави: - Ти уби шефа си, защото искаше да получиш гратис всичко, което той така трудно беше градил. Искаше да си големецът - как беше ? - тайшоу. А каквото и да си предприел оттогава, само все повече влошава нещата.

Сега си вече без нищо, а на сутринта и това ще ти се отнеме.

- Мръсен руски помияр няма нужните правомощия да иска ядрен удар - скръцна със зъби Хиджо и ръката му трепна. - Блъфираш.

- Но не отричаш изцяло идеята, налий Чудиш се дали с пазарлъци би могъл да спасиш поне нещо, да задържиш кулата, компанията, синдиката, малката... Ха. Тя беше права. - Петрович се изхили и изсумтя. Сега забеляза, че Хиджо не беше същият безупречно чист и спретнат мъж: раздрано сако, мръсна риза, оръфан панталон. Лачените му обувки бяха целите в засъхнала кал. - Помислил си, че когато Ошикора-сан дойде при мен, ми е дал благословията си. И неспособен да преглътнеш да я загубиш заради недостоен гайджин, си го убил, но Соня те е видяла и прочее, и прочее. Ошикора-сан ме харесваше, но искаше тя да се омъжи за чистокръвен японец. Той ме предупреди да стоя настрана. Аз казах, че няма да припарвам до нея. Разговорът ни приключи честно и почтено.

Хиджо беше пребледнял. Пот се стичаше по челото му.

- Тогава защо си тук ?

- Дойдох да говоря с Ошикора-сан. Ами ти ?

- Мъртъв е - изсъска той. - Собственоръчно го убих.

- Но когато Соня ти е казала, че все още е жив, трябваше да дойдеш да се увериш.

- Ти си й пуснал тази муха. Казал си и, че ще го намери тук. Защо го направи ?

Петрович се изкиска:

- Ти, заблуден говносос. Нямаш представа за какво става дума, нали ? Въпреки че тя се е опитала да ти го обясни пак и пак, не искаш да й повярваш. Защо да си губя малкото време, което имам, за теб ?

Хиджо хвана Петрович за яката и почти го изправи. Притисна дулото на пистолета в гърлото на Петрович:

- Той не е машина!

- Не можеш да го разбереш, жопа. Машината се мисли за Ошикора, не обратното. Не е възкресение - а превъплъщение. Малко шинтоистко по свой си начин - подигра му се Петрович, макар да знаеше, че онзи може да натисне спусъка всеки момент.

Лицето на Хиджо се разкриви.

- Как е възможно ?

- Мога да ти кажа, ако не ме убиеш. Всъщност много неща зависят от това да не ме убиеш.

Ти не можеш да спреш Новия джихад на машините, понеже си убил създателя му. Соня няма да го направи, защото за нея той е последната й връзка с баща ?. Само аз мога да го направя.

Единствено аз мога да направя така, че утре сутринта да ти е останало нещо.