Саймън Мордън - Уравнения на живота

Освободен от захвата му, Петрович отново се свлече на земята като чувал. Хиджо взе да го обикаля трескав, несигурен, вдигаше и сваляше пистолета, докато дебатираше със себе си дали да довърши пленника си.

-Ти - каза най-сетне. - Ставай.

- Не знам дали ще успея - каза Петрович.

- Ста-вай - Хиджо насече заповедта с тропване с крак.

- Понеже така мило ме помоли, ще видя какво мога да направя по въпроса. - Той се преобърна странично и придърпа нагоре оловните си крака; извъртя се на колене и се подпря на кленово дърво наблизо, за да се изправи.

- Върви.

- Хм. Ако можех да видя накъде ми сочиш, щеше да е добре. Момент, кръвта да се върне в главата ми. - Той се задържа за гладкия ствол и изчака сивите петна пред очите му да изчезнат от само себе си.

- Хайде.

Петрович се отблъсна от клена и успя да направи няколко крачки. Бамбуковата врата се отвори с трясък и Хари Чейн се препъна през нея, сякаш някой го беше блъснал. Маделин със специалното полицейско оръжие на Чейн застана на прага.

Хиджо реагира бързо. Той хвана Петрович през шията и опря пистолет в слепоочието му.

- Тоя ще го оправя - каза Маделин и мина покрай разтреперания жалък Чейн. - Съжалявам, че закъснях, впрочем. Този сланинест задник има и мозъчно сътресение отгоре на това, че е по-осакатен дори и от теб.

- Спри. Спри, където си, жено. Или ще убия Петрович. - Хиджо затегна хватката си и Петрович не можеше да направи нищо.

- Изстрел в главата. Докато невроните подскажат на пръста ти да натисне, вече ще си мъртъв. Да, наистина съм толкова точна. - Но тя остана, където беше, между пътеката и мъхавия алпинеум.

- Свали оръжието.

-Ти свали твоето.

- Ёбаный стос, един от двама ви да отстъпи! С триста зора съм все още в съзнание.

Хиджо задърпа Петрович назад, после реши, че все пак може да спечели. Прицели се в Маделин и стреля с плавно движение, а тя се наведе, претърколи се и скочи права по-наблизо, по-бясна и невредима.

Пистолетът светкавично се върна до главата на Петрович.

- Нито крачка!

- Само пробвай пак да ме гръмнеш - Маделин взе да ги заобикаля в широк кръг, с което накара и Хиджо да се върти заедно с нея.

Изведнъж тя се спря, въздъхна и вдигна ръка с пистолета си.

- Добре. Дотук - наведе се и остави полицейския пистолет на чакъла между краката си.

Петрович усети как мускулите, които притискаха гърлото му, се отпуснаха и чу доволно изгрухтяване. Беше избутан настрани и като се обърна да погледне към Хиджо, видя как Соня се приближи с безшумен скок зад него. Тя изтанцува грациозно на пръсти и замахна с катаната на баща си към Хиджо.

Острието се вряза надълбоко и се спря насред адамовата му ябълка. Соня отскочи, струя кръв пръсна от върха на меча, тъмни капки блеснаха във въздуха.

Хиджо, с изписана на лицето дълбока изненада, се преви над пътеката. Полуотсечената му глава увисна на косъм и тъмночервено езеро се ширна под него, просмуквайки се в светлия чакъл.

- Така завършва живота на Хиджо Масадзуми - каза Соня. Държеше меча за ръкохватката и от бляскавото острие се стичаха капки. - Който винаги се оглеждаше за опасности, а така и не видя кой можеше да го убие.

Маделин вдигна Петрович и го задържа до себе си като парцалена кукла.

- Добре ли си ?

- Мислех, че няма да дойдеш.

- Чейн. Идеше ми да го сритам по стълбите чак до бунището долу, наречено партерен етаж. Той използва раната на главата си, за да апелира към по-милозливата ми страна.

- А, окей. Соня ? Благодаря.

- Направих го за себе си. Направих го заради баща ми. Направих го, защото светът без Хиджо е по-добро място.

- Колкото и да е чудесно това - каза Петрович, като се измъкваше от ръцете на Маделин, - имаме да свършим нещо и съвсем ограничено време да го направим.

- Последвайте ме - рече Соня, без изобщо да се обърне към тях.

- Ще взема Чейн - каза Маделин и се наведе да прибере пистолета му. - Счува ми се, че е привършил с изкашлянето на вътрешностите си.

Соня ги поведе по дървеното мостче към храма. На стъпалата тя се поколеба.

- Сам, какво ще направиш ?

Петрович се поспря при един от каменните лъвове, които охраняваха входа.

- Не знам - отговори той. - Зависи какво може да се направи.

-Ти каза, че ще спасиш Джихада.

- Странно - намеси се Чейн, като обърса кървав секрет от устата си, - на нас той ни каза, че ще трябва да му види сметката.

За миг беше еднакво вероятно, че Соня ще вдигне меча си и че Маделин ще вдигне пистолета си. Петрович застана помежду им: със сведена глава се дивеше на глупостта на хората и осъзна защо ги избягваше толкова упорито.