Саймън Мордън - Уравнения на живота

- Нещо се е объркало ?

- Да. Вижте, няма как да го кажа деликатно...

- Тогава - каза Ошикора - трябва да пием саке и да си поговорим. А ?

Петрович кимна:

- Нямам представа какво ще помогне, но сакето ми звучи добре.

Не усети движение или времева разлика. Двамата просто стояха до едно сепаре в бар. На масата имаше бутилка оризово питие и две плитки лакирани кутийки, във всяка от тях-ниска порцеланова чашка.

- Заповядайте, седнете - каза Ошикора и самият той се приведе и се плъзна по червената кожена седалка.

Петрович откри, че вече е в по-цялостно изпълнение. Носеше чиста бяла тениска под войнишко яке, а крачолите на войнишкия му панталон бяха втъкнати в черни кубинки. Имаше цвят на кожата и нокти на пръстите на ръцете, и очила, които инстинктивно намести по-нагоре на носа си.

Той седна срегцу Ошикора, който наля саке в чашката на Петрович, докато не потече в кутийката под нея. Сложи шишето на масата, та Петрович да налее на него.

- Канпай! - Ошикора вдигна чашката си, която преливаше, и я гаврътна.

- Ваше здоровье - отговори на наздравицата Петрович и стори същото. Преглътна и зачака за някакъв ефект. - Всичко е толкова правдоподобно, че ме обърква по всякакви параграфи. Усещам вкуса на сакето, но не мога да се напия от него.

- Ако поръчаме храна, няма и да се заситите. - Ошикора отново доля чашата на Петрович. -Ще отнеме ден-два, струва ми се. А сега ми кажете за този пиздец. Да не би дъртият пръч Марченко пак да ви е досаждал ?

- Да започнем по-отдалече - Петрович взе бутилката. Усети тежината ?. Течността се плискаше, когато разклати и наведе бутилката, за да долее чашата на Ошикора. - Знаете ли кой сте вие ?

- Аз съм точно копие на Хамано Ошикора, във „Виртуална Япония“ съм администратор на цялата система. Господ, ако щете. - Той наблюдаваше изражението на Петрович с удоволствие. - Има моменти, когато забравям, че съществувам вътре в машина. Не бих го помислил за възможно, но се случва. Оглеждам се наоколо и се чудя къде са всички, едва тогава се сещам.

Петрович отпи дълга глътка от сакето си. Почеса се по брадичката и подръпна ухото си.

- Това - започна той, но после си промени решението. - Вижте, Ошикора-сан. Вие сте мъртъв. Хиджо ви е застрелял. Надявах се, че знаете всичко това.

Ошикора побутна питието си настрани и се наведе, опрял лакти върху масата.

- Той ме е убил ? Убил е първообраза ми ? Интересно.

Петрович се облегна назад.

- Възможно ли е да не знаете за всичко, което се случи ? Как помогнахте на Соня да избяга, та междувременно избихте почти всичките си служители ? Как превзехте телекомуникациите в Метрозоната ? Как управлявате коли и безпилотни самолети ? Та вие ми се обадихте по телефона! Сега половината град е под водата, а другата половина се руши от огромни машини, които вие командвате. Дойдохтук в последен отчаян опит да ви спра, а единственото, което чувам от вас, е „интересно“? Ёбаный стос, човече: има милиони мъртви и умиращи заради вас.

- Не виждам как това би могло да е истина. Аз бях тук през цялото време.

Сега Петрович изпадна в пълно недоумение. Той прикри объркването, като пресуши и последната капка саке в чашата си.

- Тоест, ако ви кажа думите „Нов джихад на машините“, няма да значат нищо за вас ?

- Откъде ги чухте ? - пак погледна с учудване, но все едно ставаше дума за нещо маловажно.

- Новият джихад на машините е името на... нещото, което унищожава Метрозоната. Но когато го нарекох Ошикора-сан, то ми отговори. Новият джихад на машините сте вие.

Ошикора поклати глава:

- Не. Просто не е възможно и ще ви обясня защо. Няма връзка между „Виртуална Япония“ и останалата мрежа. За момента този свят е балон, напълно изолиран. Нито капка информация не може да влезе или излезе оттук, докато не е съвсем завършен.

- Наречете го както си искате, но не е вярно. Защо тогава Джихадът ще ми каже, че шинкансенът ще лети отново ? Защо ще ми каже да спася Соня ? Защо ще си спомня обещанието, което ми дадохте ? Защо би правил всичките тези неща, ако не бяхте вие ? - Петрович се вторачи упорито в леката усмивка на Ошикора.

- Та значи сте чували за Джихада.

- Сънувах го - свят, в който се извършва революция в технологиите: нова ера на машините. - Той вдигна вежди. - Не бях очаквал да сънувам.

- Какво друго ?

- Сънувах дъщерята на Ошикора. Сънувах и вас. И един град, не като този - той огледа тъмното дърво и полирания хром наоколо, - а от стомана и бетон, жив с движение и звуци.

Петрович разбра най-накрая.