Саймън Мордън - Уравнения на живота

- А ето ги моите, разиграни пред цял град. - Ошикора така стисна чашата си, че пръстите му побеляха. - Във всяка ситуация би било унизително, но това е направо фатално.

-Е - каза Петрович, - какво смятате да предприемете ?

- Проектът се провали, Самуил Петрович. Очевидно е, че не може да имаме едновременно и „Виртуална Япония“, и истинска лондонска Метрозона. Едно от двете ще трябва да се махне.

- Ошикора остави чашата си със саке и опря длани на масата. - И е ясно, че аз съм този, който трябва да се махне, а Метрозоната - да остане.

- Прекланям се пред мъдростта ви - Петрович направи гримаса. - Има и допълнително усложнение, Ошикора-сан, защото обещах на Соня, че ще ви спася.

- Значи сте прекалили с обещанията. От самия човек си зависи дали ще се самоунищожи. Соня ще го разбере.

- Но аз не й го казах, за да я впечатля. Казах го, защото мога да го направя. Мога да ви спася, така да се каже - сви рамене той. - Поне ме изслушайте.

- Добре - скръсти ръце онзи. - Ще изслушам предложението ви.

- Имам един сървър. Намира се в Тувалу и май трябва да направя нещо по въпроса, преди океанът да го е погълнал. В никакъв случай не е достатъчно голям да побере дори част от „Виртуалната Япония“. Не е достатъчно голям да побере вас самия. Но би трябвало да има място за образеца, от който сте тръгнали, като един вид семенце. Или като яйце: тоест нещо като семе-яйце.

Ошикора скръсти ръце, изглеждаше изключително скептичен.

Петрович изръмжа нервно:

- Вижте, опитвам се да помогна. Опитвам се да спася нещо от този пиздец, което си струва да се спаси. Ще прехвърлим схемата на командните ви процеси на сървъра в Тувалу. Нищо повече. Само генетичния код - плесна по масата той, когато най-сетне намери подходящата аналогия.

- И с този код ще можете да създадете нов изкуствен интелект. Но без спомените. Без сънищата. - Сега вече Ошикора се въодушеви. - Не просто нов интелект, а мой брат близнак.

- Ваш доброжелателен близнак. Ново начало. Нима мнозина от нас не сме го искали винаги ? Нима някой от нас е имал подобна възможност ?

Ошикора погали брадичката си и издаде дълбок гърлен звук.

- Но е и рисковано. Ами ако не съм станал лош поради всичко, което някога съм видял или направил, или помислил ? Ами ако съм се родил такъв ? Заплахата, която представлявам, ще изникне някъде отново. Ами ако не сте там да я спретей

- Защо не оставите на мен тези тревоги ? - каза Петрович. - Възхищавам се на факта, че от падането на Япония насам вие носите бремето на цяла нация, и знам, че това не е нещо, от което да се откажете. Но е време да прехвърлите тежестта на някой друг. Какво ще кажете ? Ще ме оставите ли да изпълня обещанието си към дъщеря ви ?

- Струва ми се почти като позорно деяние, при положение че съм причинил толкова много болка. - Ошикора вдигна поглед: - Дълбоко се разкайвам.

- В такъв случай ето нещо, което да ви изкуши. Проявихте интерес към работата на колежката ми, когато дойдохте да ме видите в университета. Оттогава имаме напредък. Аз помогнах малко, тя свърши останалото. Изглежда, имаме работещ модел на вселената, чието копие е в моите... в ръцете на Маделин. Ако беше у мен, щях да ви го покажа.

- Бихте ли ? - усмихна се Ошикора.

- Вероятно не. Но ще го направя.

- На бъдещото ми Аз.

- Да. Бих го споделил с него. Интересно какво ли ще сънува ?

- Добре, Петрович-сан. Няма да нарушите обещанието си - и стисна устни. - Нали знаете, че фактически сте мъртъв ?

- Така пише в картона. Разчитам да не изчезна, отвеян от тази ефирна логика - и пак сви рамене. - Аз непрекъснато умирам. Досега това никога не ме е спирало.

- Но все пак трябва да побързаме - и в същия миг Ошикора ги пренесе в магазина за електроника в Акиба.

Петрович се свърза с Ошикора Тауър и започна да търси сателит.

- Купих си устройство за дистанционен достъп, хем платих доста пари за него. Хари Чейн ми го открадна, после остави на Соня да му го открадне, след като му беше сложил проследяващо устройство, после Соренсън й го взел, след като избягали от Хиджо. Когато убих Соренсън, си го прибрах от него, после Чейн отпътува заедно с него и Соня. Той го загубил, когато Хиджо им направил засада. Първото, което ще направя, като се измъкна оттук - ако оживея, - е да си купя ново такова, защото цялата тази работа ме научи поне на следното: никога не разчитай само на кабел за прехвърлянето на информация.

Ошикора се засмя.

- Какво ? - той хакна един сателитен канал, работеше бързо, докато не е изчезнал зад хоризонта.