Саймън Мордън - Уравнения на живота

- А не момичета-котки аниме ? Но виждам какво имате предвид. - Той с жест придърпа и селектира иконка, която се съживи. - Добре, ето откъде се контролира файъруолът, но не мога да променя настройките без другата парола. Какво ще кажете ?

- Това е кинши но. Забранено.

- Ошикора-сан, да ви напомня ли, че не само сте мъртъв, ами сте и квантов компютър ? Можете да го разкодирате за секунда, ако пожелаете, и подсъзнанието ви вече го е направило. То изпраща поток от команди и получава огромни океани от информация в отговор. Вие просто не го знаете. - Той натисна с пръст във въздуха: - Виждате ли ?

Появи се графика с преноса на данни в отрязък от време. Той разшири координатните оси, за да се вижда в дни, а не в секунди, и показа последната седмица на Ошикора.

- Умрели сте в сряда през нощта или в четвъртък рано сутринта и точно тогава има увеличение на активността. Информацията започва да изтича. Това повишение тук е, когато сте помогнали на Соренсън и Соня да избягат от Хиджо, след което сте убили всичките си служители и оттам нататък върви само нагоре. Все повече и повече, докато не се стига до обеми в терабайтове. Като за нещо забранено е ужасно много. Изключете файъруола за пет минути, погледнете навън. Отново го включете и ме оставете да умра, ако не казвам истината.

- Много сте уверен в себе си, Петрович-сан. Добре - Ошикора докосна екрана и добави липсващите знаци. - Имате достъп.

Екранът се изпълни с рояк иконки, които се застъпваха до такава степен, че бяха нечетливи. Петрович прокара пръст по тях, като ги уголемяваше една по една, за да добие представа за функцията им, и ги отстраняваше, ако нямаше да му свършат работа.

- Контрол на температурата, потребление на електричество, физически достъп, достъп данни. Чакайте малко, физически достъп. Откога мога да чета на японски ?

- Откакто ви промених конфигурацията. Безобидна модификация.

- Благодаря. Достъп, сигурност, видеонаблюдение. (Отвори се карта на сградата и прилежащия й район.) Градина. Градина едно, градина две. Ето.

Петрович разтегли екрана и уголеми изображението. Хиджо лежеше превит на земята. Намери друга камера. Чейн седеше приведен на стъпалата на храма, а Маделин крачеше нервно отпред, като поглеждаше към вътрешността на храма на всяко минаване. Той избра няколко случайни етажа, на всеки се виждаха празни коридори, изоставени бюра; продължи надолу и стигна до приземния етаж.

Показа на Ошикора телата и плъховете от няколко гледни точки, след това се премести отвън, като използва зума, за да се фокусира изцяло върху бляскавото величие на осветената сградата. Завъртя камерата и показа ада наоколо ?. Небостъргачите се разтресоха и на преден план се появи метална конструкция.

Друг железен гигант на шест шарнирни крака се носеше по Пикадили.

- Достатъчно - каза Ошикора. - Видях достатъчно.

Отново бяха в бара, седнали един срещу друг.

- Вероятно - каза Ошикора - е най-добре да изпия още едно питие.

Петрович му наля още, щедра дажба, която почти напълни и лакираната кутийка.

- Съжалявам - каза той. - Вие сте първият изкуствен интелект, който е способен на истински чувства, а ето какво се случва. Нямаше как да го предвидите.

- Това не оправдава стореното от мен. Вината е моя. - Той взе сакето си и отпи внимателно.

- Само че не мога да си обясня защо. Не съм човек, който се отдава на безразсъдни хрумвания, безсмислени убийства или масово унищожение. Аз - намръщи се - зная как да владея емоциите си. Това е нещо, с което се гордея: всяко мое решение е претеглено и преценено.

- Аха. Честно казано, Ошикора-сан, правехте ми впечатление на точно такъв човек, но парите ви все пак идваха от изнудване, проституция, наркотици и оръжие. Традиционно за якудза. - Петрович мигна. Нещо му се случваше и той отново погледна към медицинския си картон. - О! Добре.

- Трябва да си вървите, Петрович-сан. Можем да довършим този разговор по-късно.

- Не, не мисля, че ще можем. А и да можехме, надали би било препоръчително - той захлупи картона на масата, въпреки че Ошикора вероятно знаеше какво пише на него. - Вие сте жесток и безмилостен престъпен бос. При цялата си култура и изисканост изпращате хора на смърт с едно довиждане. И доколкото ме засяга, може и да си го заслужават: сводници, курви, наркопласьори, крадци, мутри, каквито и да са. Но това оставя белези, вътрешни белези. Познато ми е. Знам какво става, когато си затворя очите, кошмарите, които имам, а и които ще имам заради всичко, което направих през тази изминала седмица. Това са неща, които човек изобщо не би споделил с някого, камо ли да ги извърши публично.