Саймън Мордън - Уравнения на живота

Насред улицата имаше сграда, за която би се заклел, че я нямаше само секунди преди това.

Дръпна с нокти шинела да го махне. Краката на Маделин бяха точно пред него: тялото й беше в готовност, ръцете й вдигнати в бойна поза. Това, от което се опитваше да го предпази, беше уродлива рожба на строителен кран и скорпион, висока пет етажа.

Съскане на хидравлика и щракване на сервозадвижване. Крак, направен от стоманена решетъчна конструкция с индустриални размери, се вдигна високо и разпори въздуха. При спускането си той проби дупка в пътната настилка и прониза тръбопроводите отдолу.

- Полньш пиздец - промълви той. - Мади ?

- Сам ?

Още един крак се премести, срина предната страна на магазин и цялата сграда се срути на улицата в ураган от зидария.

Нещото имаше глава, а на главата имаше светлини като свити от някой тир. Лъчът проби облака прах като прожектор и фокусът му слизаше все по-надолу, докато се фокусира върху тях двамата.

Светлината беше толкова ярка, че ги изгаряше.

Петрович се поизправи и застана пред Маделин. Вдигна бинтованата ръка, за да си затули очите.

- Сам, какво правиш ? - попита тя тихо.

- Пазя ни живи.

Механичното свистене и пъшкане секна. Дори от Райската милиция притихнаха, забравили плячката си в небивалия момент на ужасено страхопочитание.

Прожекторите се вторачиха надолу към тях от върха на конзолния врат. Петрович изви глава, за да погледне нагоре.

- Познаваш ме, нали ? - каза той.

Главата се сниши, докато не се изравни с главата на Петрович. Едната беше увредена, нарязана, кървяща; другата огромна и студена, и почти неразрушима.

- Погледни ме. Вгледай се в лицето ми. - Той пъхна пръст зад ухото си и дръпна превръзката да я разхлаби. Втвърдена лента от окървавения бинт се изплъзна от пръстите му. - Аз съм Самуил Петрович и ти имаш нужда от мен.

Сглобка изскърца. Плъзгач заекна. Миришеше на смазочно масло и електричество.

Конструкцията приклекна, като изпотроши всичко под решетестия скелет на тялото си: коли, уличното обзавеждане, самата улица. Наведе се толкова напред, че горещината от фаровете му изгаряше кожата на Петрович.

С леко отклонение и поскърцване на скрипци насочи вниманието си към Маделин.

- Моя - каза Петрович. - Тя е моя. Заедно сме и няма да се разделим.

То задържа светлините си върху нея в продължение на доста дълго време и най-сетне с въздишка вдигна поглед.

Петрович не виждаше нищо освен сиви петна, прогорени в ретините му, но се досети в какво се беше загледало то в момента. Опипом потърси ръката на Маделин и леко я подръпна.

Тя пристъпи тромаво към него, вкопчи се в него и го притисна към себе си, защото и тя беше заслепена.

- Наведи се - каза той и двамата паднаха на колене и се притиснаха един към друг.

Машината, построена от Джихада, се раздвижи. Въздухът се изпълни със скърцане и пукане, дрънчене и басово боботене. Земята се разтресе и се надигна под тях, после отново се сгромоляса. Прах се разстла на талази, метал се трошеше, стъкло се пукаше; пистолет изтрещя три пъти, после замлъкна завинаги.

Трусовете отслабнаха, въздухът се раздвижи, когато противотежестта прелетя над главите им, и то пое с бодра крачка по пътя, който беше прекалено тесен за него. Многокрак колос, който унищожаваше всичко по пътя си.

С изключение на Петрович и Маделин.

Той погледна над очилата си. Светлините на чудовището проблясваха в далечината, но самото небе беше тъмно.

Из различните краища на Метрозоната се чуваха други машини, които заявяваха присъствието си с облаци горящи газове и бавния и плътен тътен на сгромолясващи се сгради. В небето проблясваха пламъци и ечаха експлозии.

Петрович почти очакваше да ги чуе как надават викове „Ул-ла, ул-ла, ул-ла!“ над покривите.

- Колата няма да я бъде - каза Маделин.

Беше се обърнала странично, опряна в изкривената метална гаражна врата.

- Не че беше в много по-добро състояние, когато я откраднахме - хвърли й поглед Петрович. Все още не виждаше съвсем ясно. - Можеш ли да я изправиш ?

Тя се провря зад нея и се опря във фасадата на магазина. Петрович гледаше да е на прилично разстояние, когато колата си стъпи на гумите. Колкото стъкло беше останало, се изсипа на улицата.

- Като нова е - каза той и срита шофьорската врата.

Тя с полюшване се отвори и той затърси жиците под кормилото.

- Нали не мислиш наистина, че ще стане ?

С върха на пръстите си пипна кабела на акумулатора. Той го жилна и Петрович с ръмжане се дръпна назад. Хвана го по-нагоре за изолираната част.