Саймън Мордън - Уравнения на живота

- Когато стане революцията, ще бъдете пощаден.

- Каквото и да си чул, аз съм все още на твоя страна. Ясно ли е ?

- Шинкансен ва мата хаширу.

Линията прекъсна.

- Сам ?

-Той... То изчезна.

Тя обърна телефона към себе си и погледна към мигащата иконка на батерията.

- Не разбирам защо си на страната на машина, която убива хора безразборно ?

Петрович се размърда от неудобство.

- Не съм. Лъжа като разпран всеки път, когато разговарям с него. Дотук научих, че Новият джихад на машините е наистина надзорник на „Виртуалната Япония“ на Ошикора; къде се намира тайната стая; че компютърът може да бъде управляван чрез нещо в тази стая; а освен това си издействах обещание, че засега няма да се опита да ме убие. Кажи, кой друг може да се доближи достатъчно до Джихада, за да го спре ?

- Ти излъгай - шокира се тя, а Петрович външно изглеждаше огорчен, но вътрешно остана доволен.

- Мади, аз лъжа през цялото време почти за всичко. Целият ми живот се гради върху лъжа и ако това ще помогне да спася Метрозоната, ще продължа да лъжа, освен ако панталонът ми не се самозапали.

- Тогава защо Чейн се отърва от нас ?

- Защото въпреки твоята реч в стил „нека живеем в любов и разбирателство“ идиотът си мисли, че аз подкрепям Джихада. В двоичния му мозък това означава, че съм склонен да оставя града да изгори; а понеже ти естествено би взела моята страна, за него си част от проблема. - Искаше му се да намести очилата си. Но не можеше - нямаше достатъчно ръце.

- Ако Чейн се добере до кулата преди мен, всякакво предимство, което може да съм имал, ще се изпари и можеш да помахаш за довиждане на града.

Тя забърса по-големите съсиреци кръв от лицето си с ръкава.

- Сигурно има нещо, което можем да направим.

- Нищо друго, освен да поръчаме ядрено нападение. - Той наклони глава, за да я вижда по-добре - разтревоженото й лице, обезобразения посинял нос, вадичките кръв по устните и брадичката ?. - Също така би помогнало, ако някой ми повярва.

- Аз ти вярвам.

- Единственото, с което разполагаме, е този прът и телефон, който вече не работи - каза с гримаса. - И луд компютър, който си мисли, че сме на негова страна. Не знам дали това ни стига.

Тя се опита да се усмихне, неуверено.

- Свикнала съм, когато правя нещо, да знам, че зад мен стои цял отбор; и да се проваля, ще има някой, който да поеме щафетата.

Той се изправи мъчително и погледна навън.

- Съболезнования: и аз бих искал да не разчитам само на себе си.

Тя също надзърна навън от ямата.

- Стъмва се - погледна към облачното небе: не се виждаха никакви оранжеви отблясъци по него.

- Тази нощ ще е безподобна - каза Петрович. - Джихадът трябва да е спрял изцяло електричеството. Когато наистина се стъмни, ще настане истински хаос.

- Тогава - каза тя и се набра да излезе от ямата - по-добре да се махаме оттук.

Петрович подпря на обувката си пръта и го вдигна, за да може Мади да го хване.

- Имам план - каза той. - Това нещо ще ни трябва.

Тя се наведе и го прегърна с една ръка. Лицата им бяха много близко и той не знаеше какво да прави.

- Объркан съм - каза той. - Не знам накъде да поема и нямам карта, която да ме упъти.

- Да не мислиш, че аз имам ? До тази сутрин бях монахиня. - Тя го хвана здраво и го повдигна. - Като слепец, който води слепци.

Болката в рамото му пламна пак и той стисна очи да я превъзмогне. Нещо топло и меко се допря до устните му, до неговите сухи, напукани и прашни устни.

Той отвори едното си око.

- Да не ме целунай

- Може би - каза тя и извърна поглед. - Какъв е планътй

- Да откраднем кола.

- Ами Джихадът?...

- Няма да ни докопа в някоя тронжа отпреди Армагедон. Дори колкото по-стара, толкова по-добре. Само че сега не бих могъл да запаля двигателя чрез връзване на жички, така че ти ще трябва да го направиш. Ще понесеш ли да те командвамй

Тя завъртя пръта с китка, прокара го нагоре по ръката си, надолу по другата и го хвана.

- Сам. Добре, за последен път.

- И аз не знам защо. - Той си запроправя път през храстите обратно към улицата.

Единствените коли на пътя бяха стари: повечето от новите бяха мобилизирани от Джихада. Петрович избра ръждясала шкода, на която й личеше, че е преживяла няколко войни, и която знаеше как да запали. Той кимна на Маделин и тя счупи с пръта прозореца от пътническата страна. Стъкла се посипаха върху задната седалка, а тя бързо посегна да отвори вратата.

- Не беше заключена.

- Нищо, новобранска грешка. Не се притеснявай. - Той подраска по шофьорската врата и я доотвори с крак. - Прекарай пръта през волана и завърти силно.