Саймън Мордън - Уравнения на живота

Заключващият механизъм на волана щракна и Петрович се наведе над таблото.

- Пластмасовата част под кормилото. Пъхни ръка отзад и я извади.

Тя се сви до него и посегна зад таблото, за да изкара кабелите. Хвърли пластмасата отзад, а Петрович изтегли куп жици. Бръкна с палец и ги разплете с едно дръпване.

- Добре, двете червени. Усучи заедно оголените им краища. Сега черната, само я увий около другите две, където се съединяват. Какого хуя, провери да не е на скорост.

- Как да го направяй

Той се спря и премигна.

- Не можеш да караш колай

-Не.

- Мразя да използвам думите „ускорен“ и „курс“ заедно, но сега ще минеш „ускорен курс“. Седни зад кормилото.

- Защо не ти ?

- Защото не мога да държа волана, едвам виждам и няма как да сменям скоростите.

Тя седна, коленете й се опряха в таблото.

- В такъв случай трябваше да откраднеш по-голяма кола.

- Бутни седалката назад, жено! Ръчката е под седалката, дръпни я и се облегни назад. Маделин се изстреля назад с трясък, а вратът й се разтресе.

Петрович скръцна със зъби.

- Ёбаный стос. Сложи ръка на скоростния лост и го размърдай наляво-надясно.

- Не ще - каза тя.

- Натисни го навътре, докато се освободи.

-Готово.

- Най-после. Рекордът ми в Санкт Петербург беше петнайсет секунди от чупенето на стъклото с тухла до отпрашването. Срам ме е колко време ни отнема сега. - Той се зае с жиците, допря син кабел до съединените краища.

Блеснаха сини искри.

Двигателят припали, но после угасна.

- Десният крак на газта. Леко! - доуточни той, когато тя го настъпи с цялата си тежест. - Не чак докрай. - Той се опита с жиците отново и след няколко астматични хрипа двигателят захапа и се съживи, но си остана на ръба да изгасне през цялото време. - Повече газ, но да не задавиш карбуратора.

- Нямам никаква представа за какво говориш - извика тя през шума и тракането.

- Само не пипай нищо, докато не се кача.

Той затвори нейната врата и заобиколи бързо предницата. Когато седна на пътническото място отпред, тя си слагаше колана.

- Какво ? - попита, като го видя, че я гледа.

- Всъщност не е толкова лоша идея. - Той се опита да вдигне ръка, но от болката в рамото се отказа. - Доб1ре, както и да е. Ръчна спирачка.

- Която е... - ръцете й се суетяха над ръчки и бутони.

- Тук! Зад скоростния лост. Нищо де. - Хвана спирачката с гримаса и изпъшка, когато я пусна. - Добре. Завърти кормилото наляво докрай, включи на първа и да изчезваме оттук.

- И това става като...

- Използваш съединителя.

- Знаеш ли - каза тя, - ужасен си, както командваш

- Опитвам се да спася над двайсет и пет милиона души. Мисля, че това ми позволява малко да подвиквам.

- Само споменавам. Съединител. Кое беше това ?

Петрович потри чело с превързаната си ръка.

- Чёрт. Най-левият педал. Долу. Зарежи скоростите - аз ще ги местя.

- Няма ли да те болий

- Вече не ми пука. Чейн има поне половин час преднина, така че трябва да тръгваме. Хайде!

- Съединителят.

Петрович превключи лоста на първа скорост.

- Бавно отпусни съединителя. Колата ще дръпне напред. Би трябвало. Дръж крака си на газта.

Колата подскочи, одра задницата на предната кола, после изхвърча на пътя и се насочи директно към отсрещния тротоар.

- Опа - каза Маделин.

- Завърти кормилото надясно, по пътя, не напряко на пътя.

Останаха без двете странични огледала, докато криволичеха през шпалира от паркирани коли. Не че беше голяма загуба, бездруго се държаха само от черно тиксо.

- Така става лий - попита тя.

- Чуваш ли ръмжането на двигателя ?

- Какво ?

- Съединител!

Той премести лоста за скоростите на втора и колата подскочи отново, но по-бързо. Маделин присви очи, за да вижда през мръсните прозорци, наближаваха кръстовище.

- Накъде ?

- Надясно - каза Петрович, докато се опитваше да разбере къде са. - Завий надясно.

Тя завъртя волана рязко и колата направи остър завой към широката търговска улица.

Едното колело се удари в бордюра и колата откъм Петрович се остърга в уличен стълб. Преди да хванат пак платното, той успя да види отблизо няколко опразнени витрини. Тъкмо се бяха върнали на пътя и отпред се изпречи някаква изгоряла отломка напряко на бялата разделителна линия.

Маделин се извърна да погледне към Петрович, който бавно се извърташе на седалката. Те удариха почернялата предна част на препятствието и го избутаха встрани от пътя си. Колата им се заклати, метал застърга и стъкло се разтроиш. Минаха.

- Не ми каза къде са спирачките - каза тя, след като успя донякъде да овладее положението.