Саймън Мордън - Уравнения на живота

- Махай се от мен. - Пророкът се опита да отблъсне Петрович с ръка.

Петрович се надвеси над него и претърси многото джобове на панталона му.

- Намерих го.

Понечи да го дръпне, но пророкът не го пускаше и също го дърпаше.

- Това ми трябва - изпъшка пророкът. - Трябва ми Машината!

- Да бе, ама точно сега ни идва в повечко тази Машина. Ей, Мади, малко помощй

Тя се изправи тежко с обляно в кръв лице. Приличаше на някоя страшна богиня на войната. Сложи крак върху гърдите на пророка и бавно отпусна тежестта си върху него.

След което телефонът се освободи с лекота и Петрович го вдигна, все едно беше първа награда.

Маделин хвана края на металния прът с едната ръка, а с другата - Петрович. Той едва се закрепи на крака като прохождащо бебе и се облегна на нея, защото му се зави свят.

- Къде са другите ? - попита тя, после го хвана през кръста и го пренесе над бавно съживяващия се пръстен от тела.

- Не знаеш ли ? Кое последно си спомняш ? - Петрович хвърли поглед към телефона: батерията почти беше паднала.

- Отидох да затворя вратите. И нещо ме блъсна отзад. - Тя потърка носа си с опакото на ръката и го зацапа с тъмночервена кръв.

- Чейн е бил, прострелял те е, изхвърлил те е навън и е изчезнал със Соня. - Той се огледа. -Какъв мудак. Трябва да стигнем до Ошикора Тауър преди тях, или Чейн ще прецака всичко.

- Сам, те имат бронирана кола. Ние имаме половин прът от скеле.

- Имаме и този телефон. - Той го пусна в джоба си и се концентрира върху крачките си. -Мисля, че съм си счупил рамото.

- Мисля, че съм си счупила носа.

- По-добре няма да стане. Можеш ли да намериш някое безопасно място ? Трябва да се обадя по телефона.

- Безопасно ? Безопасно ? - тя повиши глас. Заслуша се в откосния огън само на няколко пресечки от тях. - Никъде не е безопасно.

- Тогава ще трябва да импровизираме. Насам.

Оставиха назад пророка и последователите му и се завлачиха по изтърканата бяла разделителна линия.

- Къде сме ?

- Движим се на юг. Това е добре. - Той забеляза буренясала градина зад порутен зид. - Ето тук.

Тя го прехвърли през тухлените руини и запроправя път напред през камшичените клони на гъсталаците. Стигнаха до място, където прозорец на мазе беше вкопан в земята; на прозореца имаше решетка, но самото мазе беше достъпно.

Тя скочи вътре и го хвана, когато той се опитваше да седне на ръба, но се катурна напред. Свали го на влажния под, обрасъл с мъх, и клекна до него.

- Добре. Всичко по реда си. - Той бръкна в джоба си и потръпна от разместването на ключицата. - Ти набери.

- Мобилната мрежа не работи, Сам.

- Джихадът ще си свърши работата. Търси последния набран номер.

Тя натисна бутона и вдигна телефона до ухото си.

- Звъни - каза учудено.

Петрович се опита да вземе телефона в превързаната си ръка, но пръстите му не можаха да го хванат. Нито успя да вдигне достатъчно другата си ръка. Тя придържаше телефона, а той приведе глава към него.

И почти можеше да чуе как в тишината мощна машина прави милиарди операции в секунда.

- Обажда се Петрович.

- Спаси Соня - каза гласът, - спаси я!

- Хм, да, случиха се някои неща, не непременно благоприятни. Но сега се тревожа повече за твоето спасение.

- Аз съм Новият джихад на машините - каза нещото. - Бъдете в готовност за Новия джихад на машините.

- Винаги съм си мислел, че когато най-накрая имам възможността да разговарям с изкуствен интелект, той ще знае какво е тестът на Тюринг и ще играе по правилата. Но не и ти. Ти се чувстваш задължен да бръщолевиш безсмислици и да ме караш да отгатвам какво имаш предвид.

- Спаси...

- Пада ми батерията, разбираш ли ? Така че млъкни и слушай. В Ошикора Тауър има стая под храма в градината на покрива. Соня има достъп до нея, а Хари Чейн държи Соня. Той иска да те изключи, да изтрие паметта ти, да те разглоби парче по парче, така че накрая да можеш само да декламираш „Зайченцето бяло“. Разбра ли ме ? Ще може ли да го направи от тази стая ?

- Аз съм Новият джихад на машините.

Петрович изръмжа от безсилие.

- Може ли Чейн да те нарани, като използва интерфейса в онази стаяй Да или не ?

- Не. Той не може.

- Но някой друг можей Соня ?

-Да.

- Добре. Забави го колкото можеш, но помни, че той държи Соня, така че никакви нинджа изпълнения с роботизирани самолети и тем подобни. Аз ще се опитам да стигна възможно най-скоро, обаче частите на тялото ми окапват като на хиперактивен прокажен. И още нещо: спомняш ли си какво ми обеща, докато още беше жив ?