Любомир Николов - Десетият праведник

— Нещо далеч по-странно от радиоактивната самоиндукция. Всъщност почти всичко ти е известно. Астрономическите изследвания показват, че Колапсът не е само локално явление. Той засяга всички звезди във Вселената. А от това следват два поразителни извода, които напълно противоречат на логиката. Първо: нарушен е нормалният ход на времето. Ако Колапсът беше настъпил наведнъж в цялата Вселена, ние нямаше да го разберем, защото светлината от далечните звезди идва до нас за хиляди и милиони години. И все пак астрономите са категорични. Неразрешима загадка, нали, Жак?

Физикът сърдито изръмжа.

— Вторият извод е свързан с първия — продължи Донован. — Накъдето и да погледнем, промените в звездите са еднакви. А това означава само едно: че ние сме в центъра на процеса… в центъра на чудото, защото другояче освен чудо не можем да го наречем. И аз питам: какво толкова особено има в тази наша малка Земя? Каква сила се е пресегнала през времето и пространството, та цялата Вселена да се промени — не едновременно, подчертавам, а така, че да бъде едновременно само за нашите очи?

— Пак ли ще разказваш притчата за дивака и копчето? — мрачно се осведоми Бержерон.

— Не, ще я прескоча. Ник вече я е чувал. Но каквото и да говориш, просто няма бягство от извода, Жак. Безумен извод, казвал си ми го стотици пъти. Добре, нека да е безумен. Фактите ни тласкат към него. Във Вселената е станало чудо. Ние сме в центъра му. Защо тогава да не допуснем поне за миг, че ние сме и причината? В края на краищата Бог е сътворил света по свой образ и подобие. Би било нелогично да не го надари и със своята мощ.

— Или пък с мощта на Сатаната — добави Николай.

— Да, или с мощта на Сатаната. Това са две страни на една и съща сила. Не ме гледай учудено, Ник, би трябвало да го знаеш. Та нали през ранното средновековие тъкмо твоята родина е била едно от огнищата на манихейската ерес 16 16 Дуалистично учение, оказало силно влияние върху богомилството. — Б.ред. ?

— Злоупотребяваш с красноречието, отче! — разпалено възрази физикът. — С тебе започнахме спор и си избрахме арбитър. Аз изложих своите аргументи. Възразявай по същество, без да се отклоняваш.

— Добре… — отец Донован подпря длани на масичката и се приведе напред. — Позицията на чистата наука е ясна. Да се приспособим към новите условия, да овладеем природните сили и да продължим по стария път. Ще си възвърнем отминалото величие, пак ще бъдем венец на творението. Там е грешката ти, Жак! Нищо няма да постигнем, дори да се отрупаме с могъщество. За да спечелим отново величието, първо трябва да променим самите себе си. От векове сме поели по един гибелен път — пътя на насилие към природата и към ближния. По другата линия, линията на хармония с битието, са тръгвали само отделни племена — евенки, индианци, чукчи, полинезийци…

— Примитивни народи — презрително натърти Бержерон.

— Да, примитивни — добродушно се съгласи Донован. — Но не ги подценявай, синко. Сега ще ти покажа нещо.

Той извади портфейла си и измъкна отвътре стара цветна фотография, навярно изрязана от някаква книга. Николай се приведе, за да вижда по-добре.

Жълти пустинни пясъци, от които стърчаха ниски сиво-черни скали. На преден план тъмнееха няколко камъка с широки полирани вдлъбнатини от горната страна. В кухините бяха вложени гладки каменни кълба.

— Ръчни мелници — съвсем тихо, почти шепнешком изрече свещеникът. — С тях са мелили жито. И те са единствените мълчаливи свидетели на някогашната плодородна Сахара. Преди хилядолетия там са текли няколко реки, по-големи от Нил. После дошъл човекът — примитивни народи, както казваш, Жак — и чрез неразумно земеделие и скотовъдство унищожил огромни територии. Най-напред минавали говедата, след тях овцете, които могат да изпасат и най-дребната тревичка, накрая стада непридирчиви кози довършвали останалото. Подир тях се задавала пустинята. Така човекът причинил първата от многото екологични катастрофи в своята история. Първата, но не и последната. Семената на злото са заложени у нас и докато не се освободим от тях, всичко ще бъде напразно. Ти ми говориш за прости и безопасни ядрени реактори. Съгласен съм, с тях навярно ще успееш да възродиш цивилизацията и дори да постигнеш стократно повече, ала тези реактори могат да се превърнат в прости и достъпни за всеки безумец атомни бомби. Колко време ще съумееш да опазиш гибелната им тайна? Едва ли задълго, защото, както е казано в Евангелието: и когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Това е, Жак. Не помислиш ли най-напред за доброто и злото у човека, науката не ще ти помогне.