Илса Бик - Сенки

„Боже, не искам много. Нека само тортата да стане, както трябва. Друго не ти искам.“

Ново щракване. Още една чертичка. Минаха шест, оставаха седем. Джед бе получил строги инструкции да не се връща от къщата на езерото през следващите четирийсет и пет минути. Значи, разполагаше с достатъчно време. За тортата щяха да ѝ трябват още деветнайсет минути, помисли си Грейс. Най-много двайсет и една.

Жалко, че разполагаше само с десет.

- Иска ми се да вземеш коня — каза Джед.

- Отговорът ми е същият като предишните осемдесет пъти, когато предложи. — Том нави на стегнато руло една памучна блуза и я мушна в раницата, след което опита с ръце тежестта на багажа си. Общо взето, щеше да носи около тринайсет килограма на гръб, което беше по силите му. Предприемал бе дълги преходи със снегоходките, като спринтираше нагоре по хълмовете и отмерваше темпото си със стария таймекс на Джед. Кракът му още се схващаше, но въпреки това можеше да върви към половин ден почти без почивка. — Знаеш добре, че ще ти трябват и двата коня. И бездруго ми даде предостатъчно.

Лицето на Джед се сбърчи, сякаш смучеше лимон.

- Дори ако ти кажа, че е подарък за рождения ти ден?

- Рожденият ми ден беше през декември.

- Е, значи, е закъснял подарък.

— Не .

Пауза.

- Такова е желанието на Грейс.

— Джед.

- Добре, добре. — Джед въздъхна и мушна палци в джобовете на парката си. — Да знаеш, че си голям инат, Том Идън.

- И преди съм го чувал. — След кратко мълчание Том додаде: — Трябва ли да изглеждам изненадан? Като се има предвид, че вече ми каза за тортата.

- А, тортата! — Джед се плесна по бедрото. — Божичко, сигурно съм остарял с десет години, докато я слушам да дърдори за химия, уравнения и молекулярни коефициенти. От физиката ми стигаше да знам само траекторията на куршумите и скоростта на вятъра.

- Весело си си живял.

- О, да. Грейс винаги е била голяма умница. Майкъл приличаше повече на нея, отколкото на мен. Той щеше да… — Възрастният мъж преглътна мъчително. — Приеха го в технически университет, но тъй като парите бяха проблем, се присъедини към армията. После обаче реши, че се чувства много добре във Военноморските сили, и остана там. Когато Алис се появи, се надявах да се замисли какво ще се случи с нея и с Деб, в случай че го убият, но той беше същият инат като теб. Вземеше ли някакво решение, никой не бе в състояние да го разубеди.

Джед изглеждаше толкова нещастен, че Том трябваше да положи неимоверни усилия, за да не се поддаде на импулса си и да му обещае, че ще остане. Просто нямаше друг начин; заминаването му щеше да ги нарани, това беше неизбежно.

Колманът изсъска. Той остави Джед да наруши тишината.

- Имам още нещо за теб.

- Не трябваше — отвърна тихо Том. — Вече ми даде достатъчно.

- Но не и наполовина колкото заслужаваш — отвърна разпалено Джед. Дълбоките бразди от двете страни на носа му бяха влажни.

Том не каза нищо. Джед разкопча дясното отделение на дисагите на своя „Роуд Кинг“ и извади отвътре издута пластмасова папка за документи, която се отваряше като акордеон и беше завързана с канап.

- Имаш карти и вече ти обясних как да стигнеш до мястото, където отиваме двамата с Грейс напролет. Тук има и един списък — додаде той, когато Том развърза канапа. — На хора, които могат да ти помогнат. Знам, че ти казах да не се доверяваш на никого, но те са добри хора, стига все още да са наоколо.

Том разтвори папката и извади отвътре протрит лист хартия с оръфани от старост краища, но изписан с прясно мастило.

- Какви са те?

- Повечето от тях са ветерани. Участвахме заедно в операция „Нестихващ грохот“. Вземи и това. — Джед бръкна под ризата си и извади нещо, изхлузвайки го през глава. — Покажеш ли го на някого от този списък, веднага ще разбере, че си свой човек.

Плочките, затоплени от тялото на Джед, не бяха пълен комплект. Краят на по-старата плочка беше огънат и на нея не се виждаше номер на социална осигуровка; само име, служебен номер, крьвна група и религия. Предназначението на другата му беше добре познато, тъй като самият той имаше татуировка, съдържаща същата информация. Неговите собствени плочки с гумени заглушители бяха прибрани в едно чекмедже, пълно със стари чорапи, в една къща, от която най-вероятно не бе останало нищо друго освен пепел.

- Не мога да ги взема.

- Том, ти си млад. Въобразяваш си, че ще се справиш сам, но досега трябваше да си разбрал, че това е невъзможно. Ще имаш нужда от помощ. Така че ги вземи. — Джед замълча за миг, след което добави: — Угоди на стария глупак. Направи го заради мен, ако не за друго.