Илса Бик - Сенки

- Джед, защо си ядосан?

- Ще ти кажа вътре. — Когато пантите изскърцаха отново, Джед стисна зъби и последва момчето. Къщата беше достатъчно просторна, за да побере неговия харли, старомодния спитфайър, два каяка и снегохода, но и ужасно студена въпреки изолацията. — По дяволите, синко. Казах ти да не береш грижи за пропана. Трябва да стоиш на топло. Да не искаш кракът ти отново да се схване?

- Нищо ми няма — възрази момчето, но Джед вече се бе заел с отоплението. Даваше си сметка, че е по-ядосан, отколкото би трябвало, и знаеше каква е причината. — Джед. — Мъжът усети ръка на рамото си. — Просто ми кажи.

И той започна да разказва, докато смазваше методично с WD-40 първо пантите на северната врата, а после и релсите и валяците на плъзгащата се врата. Когато приключи, металната кутия беше полупразна, а момчето бе притихнало.

- Май не си изненадан — отбеляза Джед.

- Не, не съм. — След кратко тършуване из една кутия с инструменти момчето извади сгъваем гаечен ключ. — Каква, казват, била тази фракция?

- Никой не знае със сигурност. Може би става дума за армията или за група различни фракции. Наоколо няма никакви военни, откакто от флота си събраха партакешите и се ометоха от района на Клам Лейк. Мен ако питаш, това е една от ония частни милиции. Славеха се с доста здрава организация преди ФУБАР.

Джед метна смазочния препарат на един рафт, след което положи страна на своя „Роуд Кинг“ 7и се загледа в момчето, което затягаше гайката на витлото, изпробвайки силата на еластичност и вибриране. Витлото беше от един двувитлов самолет, чийто двигател се бе оказал пълна антика и дотолкова мощен, колкото да превърне неговия неугледен — ремонтиран надве-натри — триметров спитфайър в относително сносна ветроходна шейна. Проектирана да се носи по лед на принципа на плаващия в плитки води глисер, ветроходната шейна би трябвало да проработи поне на теория. Близо четири месеца след като светът бе затаил дъх, Джед беше твърде изплашен да изпробва едно толкова шумно превозно средство.

- Преди да тръгна за „Бакстър”, Абел ми намекна, случи ли се да попадна на някое хлапе, което не е Чъки, непременно да го заловя, защото знаел неколцина ловци, склонни да вземат, каквото доставя — замълча за миг. — Спомена сьшо, че щели да приемат и някой Чъки, стига да е жив.

— И за какво им е?

- Не знам. — Но можеше да се досети. Достатъчно бе видял във Виетнам, а баща му бе погостувал на японците, след като самолетът му падна над Тихия океан. Нацистките доктори не бяха единствените, които обичаха да провеждат експерименти. Понякога Джед се питаше кой ли е първият насекомояден японец от Чичи Джима 8, разгледал със задоволство всички онези апетитни американци и осенен от идеята за говеждо на месарски ченгел .

- Защо не си ми казал?

- Може би Абел просто си чеше езика.

Това беше лъжа. Абел, единственият им съсед в радиус от единайсет километра, беше прехвърлил осемдесетте и ако не се налагаше, никога не излизаше далеч от дома си. И все пак, когато старецът се беше домъкнал до хижата, Джед бе приел посещението на Абел като последен опит да изкрънка нещо от него, преди да замине. Дори му съчувстваше. Абел беше с петнайсет години по-възрастен от него, съвсем сам и принуден да разчита на онова, което успее да отмъкне, изпроси или задигне. А това нямаше да е много в тази зима, която се очертаваше да бъде доста тежка. Постъпваше както трябва, като заделяше храна за по-възрастния си съсед. Но тогава Джед забеляза как очите на стария хитрец шареха насам-натам. Регистрираше незабележимите промени? Небрежно захвърлена дреха? Отворена врата, която обикновено стои затворена? Може би. В тези несигурни времена Джед и Грейс гледаха да не вдигат много шум около момчето, но, изглежда, Абел се досещаше, че крият нещо. По дяволите, Джед изобщо не би се учудил, ако този стар негодник ги издаде само заради едното предчувствие, стига това да му осигури храна. Но Джед беше премълчал подозренията си за Абел и си даваше сметка за причината: момчето щеше да си тръгне и двамата с Грейс щяха отново да останат сами. Това беше простата истина.

- Все едно дали е армията, милиция, или комбинация между двете, със сигурност ще имат много доброволци, в случай че раздават храна и продоволствия. — Момчето върна гаечния ключ на мястото му и избърса моторното масло от ръцете си с една цветна кърпа на Джед от дните на „Нестихващ грохот“ 9. — Джед, мисля, че и двамата се досещаме какво означава това.